Деветнадесети век е свидетел на толкова много образователен напредък в областта на интелектуалната изтънченост, че той може да бъде справедливо описван като век на голям прогрес в образованието. Германия имаше водеща роля в това благодарение на нейната универсална и ефективна образователна система. Поради това много чужденци, се възползваха от учебните заведения, които тя предложи. Въпреки всички тези прекрасни постижения, Третия Райх реши да се направи радикална промяна в системата на образованието, поради редица причини.
Има две основни доказателства, които показват, че нещо не е наред с образованието. На първо място, високото ниво на просвещение не успя да защити германския народ срещу отровното въздействие на марксисткото учение и други фалшиви доктрини. Големи маси от хора са техни жертви, като в същото време висшето образование не можа да вземе ефективна позиция срещу разпространението на отровата. Ако образователната система бе стабилна, събитията от 1918 г. и последвалите периоди на националното разпадане и влошаване на народното състояние щяха да бъдат предотвратени.
На второ място, внимателното проучване на ситуацията показва, че германците са здрави до мозъка на костите и са надарени с такова национално чувство, както всеки друг народ. Следователно, временното намаляване на предишните високи стандарти не са били резултат на вродена малоценност, причината трябва да се търси в дефектната система на образованието, което независимо от високите си интелектуални постижения утвърждава тенденцията да намалява здравия дух и енергията на нацията и същевременно стимулира егоизъм и липса на чувство за национална солидарност. Освен това е очевидно, че някои елементи, защитаващи частни интереси за сметка на обществото успяха да спечелят дивиденти в него.
Националсоциализмът бе принуден да установи и отстрани причините, довели до това незадоволително състояние, както и да осигури нови средства за възстановяването на образованието, Фюрера в своята книга „Моята борба”, ясно е посочил на пътя, които трябваше да бъде следван, за да се постигне това.
Две основни причини са допринесли за незадоволителните резултати:
1. Въпреки че интелектуалните възможности на младите хора са били на ниво и въпреки, че са били реализирани в техните професии, значението на физическото възпитание и обучението на характера и волята са били пренебрегнати. Метафорично казано, на младежите им е била предлагана кристално чиста вода, но минералните съставки, съдържащи се в нея са били отстранени. Това е донесло големи вреди.
2. Прекалено голямо внимание е било насочено към индивида като такъв, а същевременно е бил забравен фактът, че всеки човек е член на расовата общност и че само в качеството си на такъв той може да насочи усилията си към съвършенството и да изпълнява дългът си към общността. Такива природни форми на расова общност като семейството и нацията (естествено, защото те се основават на връзките на кръвта) или не получават вниманието, което им се полага, или са били в процес на разпад поради силно изразен индивидуализъм, или биват заместени от изкуствени социални феномени. Тази умствена нагласа се подържа от евреите и други общности вдъхновени от егоистични мотиви или от международни и анти-расови идеи, като по този начин получават голямо влияние върху всички области на националния живот и достъп до държавната власт, за да тровят здравите чувства на нацията чрез образователната си политика.
Това е целта на всички сфери на образованието, а именно, да подготви подрастващото поколение и да създаде от него достойни представители на нацията и държавата, както в политически така и в културен смисъл. Обучението на младите, следователно, трябва да се състои в простите примери. В съответствие с историята и законите на биологичната и расовата наука, е необходимо да се обучават и на усилено физическо възпитание, да закаляват характера и волята точно толкова, колкото и интелектът си. Равновесието между изброените трябва да бъде възстановено, като за хармонично съвместно съществуване на всички тях, трябва да се полагат грижи по тяхното развитие, а не да бъдат унищожавани и пренебрегвани. За да бъде здраво и силно подрастващото поколение, тези мерки се превърнаха в основния закон, регулиращ младежите на Германия, за чието прилагане трябва да следят просветни дейци. Всичката тази сила и здраве, обаче са немислими без расова чистота и борбата за нея.
За постигането на високи интелектуални стандарти със сигурност ще продължи да бъде оказван натиск върху младите хора, но в същото време те ще знаят, че техните постижения трябва да бъдат и от полза за националната общност, към която принадлежат. В резултат на това изискване, ясно формулирано от Нюрнбергските закони, еврейските учители и еврейските ученици трябваше да се откажат от германските училища, като им бяха предоставени училища за самите тях, доколкото е възможно. По този начин, естествените расови инстинкти на немски момчета и момичета са консервирани, а младите хора са запознати с техните задължения за поддържане на своята расова чистота, която трябва да завещаят на следващите поколения. Самото преподаване на тези принципи от своя страна не е достатъчно, то непрекъснато се допълва от националсоциалистическа държава, с идеята за подобряване на обществения живот. Тук имаме предвид училищни пътувания, ученически лагери, училище „домове” в селските околности, както и други подобни приложения на корпоративен принцип от сферата на образованието.
История показва, че всяко падение на дадена раса или държава съвпада с разрастването на големите градове, защото те упражняват парализиращо въздействие върху живота на общността, както и, че силата на нацията се корени в селските райони. Нашата националсоциалистическа система на образование влага големи средства, за да се вземат надлежно в предвид тези важни съображения и полага всички усилия, за да бъдат привлечени млади хора от градовете, като ги впечатлява с неразривната връзка между расовата сила и здравословен начин на живот.
Систематичната реформа на образователната система на Германия започна веднага, след като националсоциализма взе властта и получи голям стимул, когато на 1 май 1934 г. бе създадено Националното министерство на образованието.
Стъпките, които трябваше да бъдат предприети бяха насочени към вътрешна реорганизация на училищното обучение в съответствие с горепосочените принципи, нови методи за подготовката на учителите и към преустройване на съществуващите видове училища.
За да се осъществят тези промени, учителите трябваше първо да са в състояние да ги въведат. Министерството трябваше да подпомогне тази задача, като за целта създаде Националсоциалистическа асоциация на учителите (NS Deutscher Lehrerbund). Многобройни курсове, лагери и работни общности бяха пригодени за осигуряване на необходимото обучение, което включва изучаването на философията на националсоциализма в допълнение към строго образователни теми. В тази задача помагаше и Централния институт за обучение и образование (Zentralinstitut für Erziehung UND Unterricht). В двата тренировъчни лагера поддържани от Института, видни просветни дейци преподават за няколко седмици, след което при напускане на лагера, обучените са натоварени със задачата да разпространяват новопридобитите знания сред колегите си чрез всякакви комуникативни методи. В допълнение различните образователни органи в това число и националсоциалистическа асоциация на учителите често организират конференции и специални лагери, отново с цел разпространяването на инструкции за политическите аспекти на националсоциализма.
Тези мерки имат за цел да даде възможност и на по-възрастното поколение на учителите да прилагат в работата си принципите на националсоциализма. Правителството, разбира се, също е въвело основните промени в методите за обучение на млади учители. Те са длъжни да учат в едно от висшите училища за обучение (Hochschulen für Lehrerbildung), където получават обучение по научни и образователни теми и където взаимоотношенията се основават на принципите на другарството. Участието в тези висши училища - повечето, от които са установени извън големите градове - също е задължително и за учители в средните и във висшите училища още в самото начало на тяхното обучение в други институции, защото дори и тогава те се нуждаят от специално обучение. Този механизъм гарантира уеднаквяването на обучението на всички учители. От само себе си се разбира, че и правилата за оценка на учителите, по-специално тези във висшите училища, са преразгледани в същата насока.
Вътрешната реорганизация на образователната система бе въведена от няколко постановления включващи фундаментални въпроси. Още през 1933 г., беше обявено, че всички форми на образованието трябва да се основават на принципите на биологичната и расовата наука, с които в съответствие с желанието на фюрера - всички ученици да бъдат запознати. Също така бяха разпространени подробни разпоредби за допълнителни разяснения по това съобщение.
Много информация за образователната политика на националсоциализма се събира от направената справка на специално създадения за това административен апарат (Ausleseerlass), който бе открит от министерството в тясно сътрудничество с расово-политически съвет (Rassenpolitisches Amt) на националсоциалистическата партия. В постановленията фигурират условията, които трябва да бъдат изпълнявани от учениците на висшите училища към момента на приемането им и във връзка с техните текущи и бъдещи постижения. За спазването на тези постановления ще бъде установен строг контрол, за да се гарантира, че всички след завършване на обучението си, ще могат да се реализират във водещи позиции в живота, като същевременно съхраняват расовите ценности. Ще се обръща специално внимание не само на интелекта, както беше досега, а и на физическото възпитание и етичните ценности заедно с расовите аспекти. Изискванията за младите в момента са: увеличаване на интелектуалните постижения; добро физическо здраве, с капацитет за издръжливост; високи етични стандарти; чувство за общност и оптимално съхраняване на немската кръв. Ако нацията иска да види тези идеали реализирани трябва да има за лидери лица, които могат да бъдат пример във всички тези отношения. От това не следва, че младите хора, които не притежават добро физическо здраве, трябва да бъдат оставени на произвола или да им се пречи да изградят кариера. Напротив, националсоциалистическата държава ще се грижи за техните интереси и ще ги подпомага с грижите на практикуващи лекари, чиято дума е важна за решаването на този въпрос.
Физическата годност трябва да бъде осигурена в рамките на допълнителните гимнастически упражнения и тренировки в съответствие с Правилника за физическа култура в училищата (Richtlinien für die Leibeserziehung in Jungenschulen). Този въпрос бе подробно разискван през годините от правителството, като в последствие бе създаден специален отдел за обучение на директори за всички видове училища. За тренировъчните лагери важат стандартните разпоредби.
Значителни промени също са въведени в областта на интелектуалното образование. В миналото имаше тенденция за зазубряне на излишни знания в ученическите глави, но ограниченията, които въведохме сега ще послужат, за да се премахне тази тенденция. Не е необходимо да се знае всичко, защото не всичко си струва да знае. Изборът на насоката към знанията ще се ръководи от отговора на въпроса: Какви трябва да бъдат момчетата и момичетата, за да могат да станат полезни членове на народностната общност и да се реализират професионално? Това означава, че те трябва да бъдат запознати с цивилизацията на страната си и с произхода или - с други думи - те трябва да бъдат научени да имат пряко отношение към живота и историята на германския народ и че те трябва да могат да допринесат за цялостното развитие, бивайки социално полезни. Към това трябва да се добави и разбирането на ползите от контактите с други нации, нуждите на всяко учебно заведение трябва да се определят от тези стремежи.
И така всички тези насоки в образованието са основани на принципа, че възможно най-важната цел трябва да бъде познаването на практическите изисквания на живота. По този начин указът регулиращ преподаването в Grundschule (т.е. основно училище или Volksschule) предвидливо постанови, че всички тези усилия трябва да започват още от ранна детска възраст в детските домове, където учениците трябва придобиват солидни познания за правилното говорене и писане, както и да се обърне специално внимание на физическите упражнения, музиката и цялостното ръководство на обучението. Подобни правила са установени за всички училища, но все пак има минимални промени за всяко според своя тип. В селските райони например професионалните училища трябва да се фокусират върху начина на живот и възможните трудови реализации на населението в селските райони, а пък от своя страна училищата в градските местности да се концентрират върху съответните занаяти, като в това число и висшите училища трябва да насочат усилията в преподаването си към т. нар. deutschkundliche Fächer (т.е., филология, история, география, изобразително изкуство и музика). Що се отнася до началните училища, прилагането на горепосочените методи бе причина за създаването на Национална библиотека (Reichslesebuch), състояща се от ядро задължителна литература за цялата страна, която се допълва от раздели с представители на местна литература от различни области.
Въвеждането на идеите националсоциализма във всички училища значително стимулира тяхната дейност и от своя страна националсоциалистическите възгледи на учителите гарантират, че германските училища няма за втори път стана жертва на духът на разединението, което съществуваше по времето, когато липсваха творчески принципи в цялото образование. Строгият контрол върху учителската професия и систематизирането на преподаваните предмети гарантира, че германското образование не само ще се запази, но дори и ще надмине настоящото си високо ниво. В миналото решенията, свързани с вътрешните работи на всяко училище са били вземани от целия преподавателски състав на конференция и следователно са били предмет на непрекъснато променящите се мнозинства, но сега, когато националсоциалистическият принцип на лидерство е въведен, конференцията има само консултативни функции, докато властта да взема решения се разрешава само и единствено на училищния лидер, който знае, че началниците му, както и цялото общество, очакват той да направи своето училище модел на немските учебни заведения, воден от националсоциалистическите принципи.
Задължение на училищните лидери е и да се поддържат редовни контакти между училищата за събития, така че всички въпроси с актуално значение, които засягат страната ни да бъдат разгледани подробно чрез научна работа. Всички предприети стъпки чрез енергичните националсоциалистически лидери имат за цел да съхранят и укрепят националният и социален статут, отнасящ се за училищата. Тук се има в предвид усилено изучаване на гражданска отбрана, включена в четиригодишния план. Децата в училище трябва да проявяват активен интерес към всичко, създадено от народа и неговите ръководители, за да могат да осъзнават, че техните собствени съдби са идентични с тези на нацията. Това ще им даде възможност да станат част от едно развито поколение, което ще изгради бъдещето на нацията.
Външната структура на германското образование е също толкова систематизирана, както вътрешната. Ето защо държавните училища се съгласуват с частните такива. Въпреки че националсоциалистическата държава отдава голямо значение на енергичните инициативи на отделния индивид, тя все пак изисква те в някаква степен да бъдат насочени към изискванията на общността. Това се отнася по-специално по всички въпроси, имащи жизнено отражение върху живота на нацията. Държавата трябва да се позове на собствените си институции имащи право да получат безусловно предимство пред тези, създадени от отделни лица или организации, по-специално, когато има опасност втория вид да не последва примера, даден от държавата. С оглед на значението на образованието, държавата трябва отстоява позицията, че частните училища и частните учебни заведения са оправдани само в тези населени места, чиито образователни потребности не могат да бъдат удовлетворени от държавните училища. Също така, аспектът отнасящ се до вероизповеданието бива силно пренебрегван и поради това се създават условия за разединяването на германци още от най-ранна младост, това е основание да се налагат ограничения върху частните църковни училища. Това не засяга съществуването на такива частни институции като тип Lietz-Landschulheim[1] и други.
Що се отнася до деца под училищна възраст (до шест години), са предвидени средства, за създаването на детски ясли (за по-малките деца) и детски градини (за по-големите). Те се ръководят от обучени от правителството учители и това е добър пример за взаимодействието между учебни институции с обществено- частен характер. Обучението в тях в тях не е задължително.
На възраст от шест години, децата влизат в началните училища (Volksschulen), които в общи линии не са организирани на принципите на образователно сътрудничество. Там те се обучават, както на общите расови принципи, така и на теоретични и практически въпроси, които се изискват за всички професии. Специални училища за деца с увреждания (Hilfsschulen) са предвидени за деца, чиито умствени способности са под нормата. Друг вид на специални училища (Sonderschulen) са предвидени за нормално развити деца, страдащи от тежки физически увреждания (например, глухи, неми, слепи деца и др.) Специално обучени учители отговарят за тях, докато учат там. Обучението в началните училища е задължително в продължение на осем години. Всеки път, когато броят на учениците е твърде малък, за да се попълни паралелката за годината, няколко паралелки могат да бъдат комбинирани, или пък момчетата и момичетата да учат заедно.
Oсъзнавайки факта, че много момчета и момичета със здрав расов произход, не са на място в изкуствената и нездравословна атмосфера на нашите големи градове, поради което техните ценни способности не могат да се развият там, това ме доведе до мисълта за една програма, която въведох през 1934 г. след дълго планиране. Тук говоря за Landjahr (Ландяар). Това е програма, чрез която децата прекарват девет месеца в специални лагери, където подходящи мъже и жени, учители на млада възраст се занимават за тях. Там тяхното физическо здраве се усъвършенства, запознават се с всеки аспект на живота в провинцията, работи се върху каляването на тяхната воля, образоват се политически и се научават на другарство по между си. След завършване на курс Landjahr, децата започва с професионалното си обучение, или - ако някои от тях се окажат особено надарени - те могат да бъдат допуснати до Aufbauschule.
Четирите по-ниски степени на основни училища понякога се наричат Grundschule, тъй като те са в основата на голяма част от висшите училища. Деца, които няма да кандидатстват към една от последните, напускат началното училище на възраст от 14. От тях се изисква да прекарат следващите три години в професионално училище (Berufsschule) или Fachschule[2]. За тази част от образователната система вече се грижи министерството на образованието, която преди това (до 1934) е била част от няколко други департаменти. Същото като в началните училища, учениците в тези Berufsschulen се обучават безплатно. Тези училища не са предназначени по принцип, за завършване на общото образование, въпреки че техните изследователски курсове включват някои дисциплини, занимаващи се с националната политика. Тяхната основна функция е да се допълни работата на обучението на младите хора за определена професия. Тези функции се определят в зависимост от локалните нужди в съответните населени места. Тези училища също са предназначени за непълнолетни работници и чираци. Обучението в Berufsschulen не само запознава учениците с практическите нужди на тяхното призвание, но и с националните политически аспекти. Това е от особена важност за селскостопанските факултети на Berufsschulen, защото националсоциализма винаги е подчертавал голяма стойност на една стабилна земеделска общност. Така стандартните дисциплини във Fortbildungssehulen са заменени, с изключение на няколко специални видове, от селскостопански училища за момчетата и селските училища по икономика за момичета.
Посещаването на Fachschule е по избор и освобождава от обучение в Berufsschule. Знанията, които осигурява Fachschule са по-обширни и дават по-широкоспектърни познания за предметите, преподавани от Berufssehulen, като в тях се заплащат такси от учениците. Подобно на Berufsschulen, има много различни видове от дисциплини, но всички са контролирани от държавата. Техните ученици, при напускане, могат да продължат обучението си в някое höhere Fachschule, в което те могат да се квалифицират за университетски кариери или дори да бъдат назначени на някаква ръководна длъжност.
Участието в Berufsschulen и Fachschulen следователно съвпада с практическата и професионална работа на младите хора. Основните училища (mittlere Schulen) и висшите училища (höhere Schulen), продължават образованието на учениците си за още няколко години в съответствие с избора на професия от ученика и затова се наричат общообразователни училища (allgemeinbildende Schulen). Тези, които кандидатстват, след като са учили в Grundschule обикновено за четири години са известни като grundständige, и тези, чиито ученици се присъединяват към тях, след като прекарали шест години в началните училища, се наричат Aufbauform. Обучението в Mittelschulen трае шест или четири години, в зависимост от избраната форма на обучение - grundständige или Aufbauform. Те са предназначени за момчета и момичета с доказани способности за практическа работа, като им се открива голяма възможност за професионална квалификация. Задължителните дисциплини, преподавани в тях са: deutschkundige Fächer, физически упражнения, природни науки, математика и английски език. Освен тези, френският и латинския са свободно избираеми. Преди завършване учениците трябва да държат държавен изпит или mittlere Reife. Учениците с желание да продължат обучението си в една höhere училище, първо трябва да се явят на приемен изпит за него. Досега Mittelschulen съществуват само в Прусия и някои други части на Германия.
Höhere Schulen предлага множество различни възможности за развитие още от създаването си преди сто години благодарение на хуманитарния факултет . Винаги е имало два основни предмета, които се изучават там: (1) на humanistische Schulen или Gymnasien, с усилено изучаване на латински и гръцки, и (2) Realanstalten, където вниманието е специално концентрирано по съвременни езици, математика и природни науки. В резултат на конкуренцията между тях, бяха въведени голяма част от междинни курсове, като по този начин се разми крайната цел на обучението. Този недостатък е особено явен във връзка с реда на преподаване на чужди езици. Друг недостатък е липсата на достатъчна бройка такива училища, което принуди много родители да се преместят от един град до друг, за да могат да пращат децата си на училище, като това означава много загуба на време и усилие.
Поради тези причини след внимателно проучване на проблема, специален отдел занимаващ се със случая реши да се въведе основна реорганизация на висшето образование със срок Великден 1937 г., засягаща момчетата, както и момичетата следващи grundständige форма и Aufbauform. В grundständige höhere Schule следването бе намалено от девет на осем години, като комбинира по-незначителните дисциплини, като в същото време остава повече време за изучаване на основните дисциплини. Това намаление на учебното време е необходимо за целите на демографската политика. Трябва да се внимава и да се следи за качеството на работата, извършена в училищата, не трябва да се допуска спад и трябва да се стимулира прогреса чрез националсоциалистическите методи въведени в обучението, така компактността на курсовете на обучение дава възможност да се направи много по-интензивно ниво на обучението и да се ускори напредъка.
Обучението на момчетата и момичетата, въпреки еднаквата си стойност като хора, се провежда по различни пътища, което е необходимо, поради това че съответните сфери за мъжете и жените по-късно в живота са различни. Отсега нататък ще има на практика два вида höhere Schulen за момчета и за момичета. За момчета, това е Oberschule оборудвано с Gymnasium, а за момичетата има Oberschule, което се разделя (през последните три учебни години) в два отдела, единият от които се занимава с домакинство и икономика и вторият занимаващ се с интензивно изучаване на езици. И двете категории са допълнени от Oberschule в Aufbauform, който дава тласък на момичетата при обучението по домакинство и икономика. Oberschule за момчетата представлява основен тип учебно заведение, затова такъв тип училища има в цялата страна и предимно в провинцията, а в големите градовете се откриват такива само, в случай че в града има не повече от едно висше училище. По този начин, трудностите за родителите, посочени по-горе, състоящи се в местенето от един град до друг град сега могат да се преодолеят много по-лесно. Отделно в някои единични случаи може да се установи такова училище в градове с повече от едно висше учебно заведение.
С оглед задоволяването на различните предпочитания на учениците, горната част на Oberschule е разделена на две части. Във факултета по чужди езици се изучава втори език, като се отделя ограничено внимание на естествените науки и математиката. Съответно във факултета по Естествени науки и математиката не се изучава втори език, а се набляга на курсовете по естествени науки и математика. Такива училища са без аналог.
Намаляването на броя на Gymnasien се дължи на факта, че знанията на древните езици не се счита за необходимо за по-голямата част от немските младежи. Това се потвърждава от постоянното намаляване на броя на учениците, учещи в бившите Gymnasien.
Общите теми за всичките höhere Schulen и Mittelschulen са: deutschkundliche Fächer, физически упражнения, естествени науки и математика. В höhere Schulen, разбира се, се предоставя по-обширно обучение, отколкото в другите училища, без значение бъдещата професия на отделният ученик.
Чужди езици се преподават по следния план:
(А) Oberschule - английски език (1-ви курс), латински (3-ти курс), френски или някакъв друг съвременен език (6-ти курс).
(Б) Gymnasium - латински (1-ви курс), гръцки (3-ти курс), английски (6-ти клас).
Oberschulen за момичета дават насоки в едни и същи предмети, както тези за момчетата, с изключение на това, че те добавят някои предмети, които са от особено значение за жените или ограничава изучаването на чужди езици според паралелката. Така в паралелките със специалност език, английският език е се учи в 1-ви курс, докато френски и латински в 6-ти, а тези, в които учат домакинство и икономика се преподава само английски език.
Освен тези grundständige Schulen има и Aufbauschulen за момчета и момичета. В тези за момчетата, чуждо-езиковото обучение започва съответно в 1-ви, 3-ти и 4-ти курс (съответстващи на 3-ти, 5-ти и 6-ти курс на grundständige Oberschule).
В Aufbauschulen - които са открити за първи път посредством реформата на училищата в Прусия през 1925 г. - трябва да изпълнят специални цели, във връзка с нашата демографска политика. В много части на Германия са малко градовете, притежаващи grundständige höhere Schulen. Тези части са обитавани от такива групи хора, които са тясно свързани със земите си. Националсоциализмът гледа на това, като на важен елемент в борбата срещу нарастващата тенденция хората да мигрират към градовете, но в същото време не може да ги спира в стремежа им към кариера. По тази причина трябва да се осигуряват допълнителни учебни места, за да им се дава адекватно образование независимо от местата, в които живеят.
Aufbauschulen имат за цел да помагат в тази задача. Поради това те са до голяма степен със седалище в селските райони и Schülerheime[3] и са тясно свързани с тях. Децата в селските райони вече могат да учат в местните Volksschule в продължение на шест години и след това имат възможност да продължат образованието си за още шест години, докато не покрият на всички изисквания за висшето образование. През цялото това време те ще останат в пряка връзка с живота в селските райони.
Schülerheim вече не е място, където учениците са просто гледани и хранени, а солидна образователна институция с традиция. В тези училища се стимулират общностните инстинкти на децата чрез тясно сътрудничество с техните другари, като по този начин се поставят основите на чувството за расова общност.
Подобни цели се постигат и чрез национално-политически курсове (Nationalpolitische Lehrgänge) за ученици от висшите училища и за децата в Landheime. С оглед на повишените изисквания на учениците, дължащи се на преструктурирането на висшето образование, някои курсове трябваше временно да се преустановят, независимо от възможните последствия. Важно е да се обръща и специално внимание на децата в Landheime и младежки общежития (Jugendherbergen). Тези съоръжения са отворени за ученици от всички видове училища. Те са съществена част от образователната ни система, защото без тях би било невъзможно да се овладеят много проблеми, свързани с обучението на хората от по-отдалечени краища на страната, защото всеки трябва да има възможност да изпълни дълга си за бъдещето на страната.
Във всяко висше училище има зрелостен изпит (Reifepräfung). След успешното му взимане на младите хора им се дава възможност за реализиране във всеки немски университет или друга институция за висше звание, както и за редица професии, включително и армията.
Категориите на висшите училища са все по-многобройни от 1933 г. посредством т. нар. Nationalpolitische Erziehungsanstalten[4]. Има петнадесет такива в Прусия и в някои други части на страната. Тяхната цел обучение е същата като тези на другите висши училища. Те обаче работят в тясно сътрудничество с Хитлеровата младеж. Специалната цел е да се даде добра насока в обучението на момчетата, които вече са се отличили с интелектуални възможности, физическа сила, сила на духа и лоялност към своите другари. Тези институции също са под управлението на министерството на образованието. В началото на 1937 г., лидерът на Хитлеровата младеж в сътрудничество с Имперския организационен водач[5], основаха седем Училища „Адолф Хитлер”, чиято специфична цел е да подготви момчетата за лидерски позиции в националсоциалистическата партия. Твърде рано е да се говори подробно по отношение на тяхната работа и тяхната организация, тъй като те са още в началото на своето развитие.
Третият образователен фактор в допълнение към дома и училището е Хитлеровата младеж. Той е създаден със специална заповед на Фюрера, за да се обучават немски момчета - в тясно сътрудничество с дома и училището - за големите им задачи в бъдеще свързани с националсоциалистическото дело. Училищата трябва да отделят по-голямата част от времето си на интелектуалното образование, като не бива да се допуска пренебрежение на останалите специални разпоредби, стимулиращи учениците да култивират корпоративния дух и другарството отвъд всички граници. Това предизвикателство ще бъде преодоляно от Хитлеровата младеж. Младежите от всички класове биват обединени чрез принципите на националната общност, като за това допринасят интензивните тренировки по физическо, етично и политическо обучение. Въпреки някои недостатъци в определени аспекти по време на ранните етапи, очевидно е, че сега сътрудничеството на трите фактора става все по-силно.
Старата образователна система в Германия направи много. Но новата националсоциалистическа образователна система ще продължи нейния прогрес и ще направи младите хора расово сплотени, ефективни и готови за жертви в името на национал-социалистическата и национална идея. Те ще се гордеят с нацията и националните достойнства. Те ще бъдат научени - в съответствие с желанието на Фюрера, че правата на другите нации трябва да бъдат зачитани и че сътрудничеството с тях е необходимо и желателно. Тези цели се стимулират от всички училища и от специални програми за международен обмен на студенти. Централната организация - Akademischer Austauschdienst[6] работи в тясно сътрудничество с министерството на образованието, като нейните дейности представляват ценен стимул за усилията на националсоциалистическата партия за международно сътрудничество. С това ние искаме да отправим послание до германската младеж: Обичайте немската нация над всичко и бъдете добри съседи на всички онези страни, които желаят да живеят в мир вас.