| Image may be NSFW. Clik here to view.  |
| Берлински Шпортпаласт, 9 април, 1933 |
Мои скъпи граждани! Ние живеем посредством националсоциалистическата революция. Наблягаме на термина „социалистически”, защото много хора говорят само за „национална революция”. Съмнително, но също и погрешно. Не беше само национализма, който доведе до пробив. Горди сме, че германския социализъм също триумфира. За съжаление все още има хора сред нас, които наблягат на думата „национален” прекалено силно и които не искат да знаят нищо за втората част на нашия светоглед, което показва, че те също не са успели да разберат и първата част. Тези, които не искат да признаят германският социализъм, нямат правото да се наричат национални граждани.
Само този, който подчертава германският социализъм е истински гражданин. Онзи, който отказва да говори относно социализма, който разглежда социализма само в марксистки смисъл, или за когото думата „социализъм” има неприятно звучене, не е разбрал най-дълбокото значение на национализма. Той не е разбрал, че човек може да бъде националист само, ако вижда социалните проблеми, открито и ясно. И от друга страна, човек може да бъде социалист само когато вижда, че национализма трябва да триумфира, за да защити жизненото пространство на един народ от външни сили.
Точно както национализма защитава народа от външни сили, така пък социализма обслужва вътрешните народни нужди. Ние искаме силата на хората да бъде освободена в рамките на нацията, оформяйки народа в силен блок. Отделният гражданин трябва отново да има усещането, че дори и да се намира в най-простата и най-ниската позиция, то неговия живот и перспективи са гарантирани. Той трябва да вижда, че собственото му съществуване се корени в съществуването на неговия народ и че трябва да му служи с цялата си сила. Ако искам да се гарантира, че всеки човек има способността да оцелее, че всеки отделен германец може да бъде активен, може да работи и да се издържа, то трябва също да работя така, че да е сигурно, че условията отвъд нашите граници правят това възможно.
Ние не направихме национална революция, в смисъла на безплоден, остарял хипер-патриотизъм, по-скоро тази революция е в истинския смисъл на думата - националсоциалистическа. Преди това двете страни се бориха една с друга, разделяни от омраза и жалка враждебност. Национализма и социализма бяха застанали един срещу друг: буржоазията подкрепяше национализма, марксистите - социализма. Буржоазията попадна в безплоден хипер-патриотизъм, изгубен в пацифистко малодушие. От другата страна, марксисткият слой от народа, марксистката класа, не искаше да има нищо общо с Райха или народа. Нямаше мост между двете страни.
Марксисткия социализъм деградира до загриженост само за надницата или стомаха. Буржоазията деградира национализма до безплоден хипер-патриотизъм. Следователно и двете концепции, трябва да бъдат почистени и отново показани на народа, в една кристално ясна форма. Национализмът на нашия светоглед се появи в подходящия момент. Нашето движение сграбчи концепцията на социализма от страхливите марксисти и откъсна концепцията за национализма от страхливите буржоазни партии, хвърляйки и двете за претопяване в пещта на нашия светоглед и така, получавайки ясен синтез: Германски националсоциализъм. По този начин тази революция бе националсоциалистическа.
Нашата идея се роди от народа. И защото се роди от народа, бе водена от неизвестен ефрейтор от Световната Война, тази идея бе предназначена да сложи край на фрагментацията и да оформи още веднъж единство сред нашия народ.
Външно Райха беше слаб, съществуваше само на хартия. Вътрешно народа бе разкъсван, кървейки от хиляда рани. У дома разпри, доминирани от партии, професии, групи, класи и религии. Нашият Фюрер Адолф Хитлер видя, че Райха би могъл да оцелее и да порасне силен само, ако се постигне единство в рамките на германския народ. Това бе работата на нашата партия през последните четиринадесет години: от народ на конкуриращи се интереси, от хора с различни религии, професии, групи и класи - да създаде отново единен Германски народ.
Мои германски граждани! Колко често сме стояли на това място, колко често другаде в Германия, днес в този град, утре в друг град! Надпреварвахме се от място на място, говорихме, повдигахме духовете, дори на тези, които се бяха отчаяли. Повтаряхме на масите, сто пъти, хиляда пъти, десет хиляди пъти: Германския народ трябва да се изправи! Откъснахме едни след други отчаяните от партиите - класи и групи, превръщайки ги в тухлите и стълбовете на този нов Райх. Работихме усилено в продължение на години. Днес след ликуването от победата, можем спокойно да си спомним трудната борба, ужасната беда, която често не вярвахме, че можем да овладеем, но която винаги ни водеше до нова вътрешна сила за още един опит. Движението се срина, едва родено и все пак успя да се изкатери до върха.
Какво огромно усилие, каква гигантска саможертва, каква преданост! Ето защо, в разгара на нашите митинги и тържества, които демонстрират мощното пробуждане на нашия народ, ние трябва винаги да помним онези, които дадоха всичко, което притежаваха. Безброй от тях вече не са живи. Други са осакатени, други все още остават сами. Те се биха, те пожертваха всичко. Единственото им мото бе борба и работа. И когато червените твърдят, че сега ние сме бонзите[1], ние отговаряме на съгражданите, както следва: Нямахме време да се превърнем в бонзи. Нямахме време, а твърде много работа и твърде много битки, които да водим, което ни закали. Ние искаме само да бъдем работници в Германското строителство, зидари на Германски проекти. В изтощителен труд и чрез голямо натоварване, бавно построихме това, което се въздигна.
Партиите са свършени! Те треперят в малодушие. Те са страхливци, защото са родени от страхливост. Системата беше страхлива и си отиде по страхлив начин, защото бе израснала от страхливост. Колко мизерно си отидоха, изтръгнати от един лейтенант и двама офицери. Дори нямаха и дузина мъже. Как тези трудови водачи предадоха работниците! Мога да ви кажа това. Ако имах времето и възможността да дам на германския работник да погледне досиетата на така наречените водачи, безбройните и много искания към шефовете за подкрепа дори когато те държаха най-високите постове, той би научил истината за тези водачи. Човек би могъл да покаже на германския работник, опита на главен тартор от червената партия, да получи кредит към пенсията си, за времето, в което той предава германския народ и нашето отечество, като редактор на социалдемократически вестник. Тридесет или четиридесет години пенсионен кредит не бяха достатъчни за тези господа. Те искаха да се започне от осемнадесет с тяхната военна служба. Така бяха червените! Те загубиха своите последователи, защото мислеха само за себе си. Никой не искаше те самите да живеят в бедност, но от тях не се очакваше да забравят тези, за който животът беше труден. Човек очакваше, че те ще работят за другите, не за себе си, очакването, което германците винаги са имали за труда.
Ние бавно започнахме да създаваме единство от хаоса от партии. Днес, тези стари партии играят само комична роля. Днес, когато човек каже нещо за някои партии, говорител трудно може да го стори. Веднага щом той назове някои партии, на митинга се появява смях, тъй като хората вече не ги вземат на сериозно. Кой днес знае нещо за всички тези смехотворни партии и партийни отцепнически групи? Всички се смеят на тези останки от минали времена, по-скоро като човек гледащ на допотопни животни. Човек клати глава, че такива неща някога са съществували в германския Райх.
Само когато Адолф Хитлер положи първите основи на вътрешното единство, можахме да започнем да мислим за укрепване на Райха в международен план. В продължение на векове, това е било само надежда, мечта в Германия: Той възстанови единството на Райха с един-единствен закон от владетеля на Райха. Къде са всички тези партийни водачи, които преди няколко месеца казваха: Хер Хитлер скоро ще научи, че южно от реката Майн, неговия ден е приключил. Този закон постигна това, за което са копнеели поколения: Райха, скиптъра на Райха управлява всички Германски провинции. Разнообразието, уникалността, етническото наследство, всичко това ще бъде запазено.
Сега, когато Райха отново твърдо контролира отделните провинции, Германския народ може да бъде скован в подобно единство. Сега, мой национални другари, вие членове на фабрични клетки сте ковачите, които оформят германския народ. Вие трябва да работите за това във вашите клетки, във вашите фабрики. Трябва постоянно да обяснявате, непрекъснато да просвещавате и да се опитвате да изясните на вашите фрагментирани национални другари, какво е заложено на карта.
Другари, в продължение на години ние се борихме за Германската душа, за да спечелим всеки индивид, за да го трансформираме, за да го освободим от цялата измет на една корумпирана система, за да го направим отново германски боец, германски човек. Сега вие трябва да продължите това във вашите фабрики. Трябва постоянно да се борите за всяка отделна германска душа. Трябва да ги изкарате от тяхната летаргия, да образовате и да убедите тези, които са били подведени.
За да бъдем сигурни, ние спечелихме голяма победа и всяка победа има определени последствия. Едно такова последствие е конкуренцията. Знаем, че има много, които не изпитват наистина голяма подкрепа към нас, които нямат никакво разбиране за националсоциализма, но днес те изведнъж станаха най-добрите националсоциалисти наоколо. Те се изникнаха като гъби. Трябва да бъдем предпазливи! Дрехите не са достатъчни, за да направят някого националсоциалист, нито значката, за която нас ни преследваха в продължение на десетилетие, нито поздравът Хайл. Само сърцето определя дали един човек е националсоциалист. Ние не искаме боец, не искаме националсоциалист на ума! Не, само този, който идва от сърцето; той трябва да дойде при нас от неговите собствени чувства и сетива, и да стане наш. Ето защо трябва да гледаме ясно и рязко с ледено студена проницателност в сърцата им, а не в мозъците им, за да разберем дали са станали националсоциалисти. Но, от друга страна, граждани, ние също трябва да бъдем щедри. Не искаме да правим дребни отмъщения. В края на краищата ние сме победителите. Какво значение има, ако някой преди ни е наричал престъпници или кафяви бандити, или нещо друго! Минаха години и днес те са дошли при нас с истинско съзнание. Ние също не сме били националсоциалисти от раждането си. Така че, нека бъдем великодушни, спомняйки си, че някога ние също мислихме различно и сме благодарни на тези, които ни доведоха до тази прекрасна цел! Колкото повече ние самите сме националсоциалисти, толкова по-силни и по-свободни ще се чувстваме, колкото повече можем да забравим миналото толкова по-топло ще можем да подадем ръка за помирение. Но, от друга страна, когато истински престъпления са извършени срещу народа, трябва да има безмилостен и справедлив реванш. Това е предпоставка, ако искаме да прощаваме на другите. Големите трябва да бъдат хванати, а не малките. Искаме да оставим на мира малките, но трябва да си оправим сметките с големите, които знаят как да жонглират напред и назад, да си вършат работите тук и там. Те трябва да получат справедливо отмъщение с безмилостна твърдост.
Това е контекстът, в който трябва да разберем новия закон за държавна служба, като всичко се очиства, пречиства и възстановява. Граждани, не можем да отречем: Това е тежък закон. Отразява се на индивида, когато е необходимо с голяма сила. Разбива кариери, ако е приложен грешно. След като е толкова тежък и трябва да бъде толкова тежък, наредил съм никой освен самия министър да не може да решава кариерата на един подчинен. Независимо дали става дума за съдбата на един работник, портиер или държавен секретар, няма никаква разлика. Всеки е засегнат еднакво. Искаме да бъдем ясни за това: Този закон не може да се използва от някой, който иска да прилага личните си инстинкти, който иска да урежда стари сметки с някого, от когото не е бил доволен от ученическите си години. Това не може да се случва. Единственият фактор е дали въпросното лице е за държавата или срещу народа си. Това е единственото, което може да се отчита. Отделния държавен служител с чиста съвест може гордо да държи главата си високо. Нищо няма да се случи с него или друг служител. Доколкото човек е справедлив, справедливостта ще бъде политиката тук. Бъдете наясно с голямата отговорност, вие също я носите, не само министърът.
Знам, че днес разобличители се появяват, едва ли не купища от тях, оплакващи се от един или друг, най-вече от завист, тъй като те може би искат да вземат нечия работа, или просто, защото не харесват някого. Хора са отлъчвани, клюкарствани или отхвърляни.
Народни другари, този, който осъжда някой друг разкрива истинския си характер. Този, който открито заявява: „Обвинявам”, ще бъде изслушан, но той трябва да е готов да застане зад отправеното от него обвинение. Разобличители са тези, които извършват мръсните си дейности през нощта, с анонимни писма с най-лошите видове обвинения. Това се състои предимно от лъжи. Трябва да запазим нашата държава и нашия народ в чист вид. Всеки има правото да обвинява, но ако обвиненията му са неверни, ако те са лъжи, законите за клевета ще се прилагат. Ако следваме тези насоки, сигурен съм, че този закон ще бъде благословия за нашия народ въпреки всичките трудности.
Народни другари, говорихме за тези, които горят от желание да обвиняват други, тези, които се движат от завист, но нека ви уверя, че не всеки, който идва при нас днес прави това от завист. Повярвайте ми: Въпреки интригантите, въпреки всичките ексцесии, тези хора са благодаря на Бога, малко малцинство. Други мотиви и други причини обясняват хилядите и десетки хиляди други, които са достигнали до нас. В известна степен, както знаете, натиска и силата бяха толкова тежки, че много хора трудно биха направили нещо, дори и да го искаха. Това не е най-важното. Да не забравяме и нещо друго - нещо, за което можем да бъдем горди и щастливи: Милиони германци из цяла Германия през тези години не са имали представа какво е националсоциализма. Те видяха кафявите редици, всеки ден в Еврейската преса те четоха ужасни неща за тези редици, те четоха колко лош е националсоциализмът, те четоха, че той ще унищожи всичко, че ще съсипе всичко, че би могъл да доведе до анархия, до колапс. Те не ни познаваха. Отчасти, те станаха твърде затъпели, за да се тревожат за съдбата на нацията. Нямаше смисъл да го правят. Всичко беше твърде мрачно, твърде трагично, отчаянието беше твърде голямо. И тогава, изведнъж, движението дойде, разкъсвайки облачността, внезапно отново настана светлина, слънцето грейна. Стотици хиляди, дори милиони хора, изведнъж се събудиха. Булото паднаха от очите им и те видяха нещо прекрасно. Те изведнъж видяха как едно движение, което бе обиждано, поставяно извън закона, отчуждавано, взе светлината в ръцете си. Те бяха щастливи да видят да идва новата пролет, която щеше да промени всичко. Имаше нова радост, нова надежда. Вяра, която е била погребана, която е била замърсена, оживя. Това са тези, които идват при нас днес, тези, които ни казват: „Ние не го знаехме. Обвинявате ни, че сме били твърде слаби. Но ние не бяхме лоши. Ние не знаехме. Всичко, за което само бяхме мечтали, това което беше в нашето подсъзнание, се превърна в истина. Приемете ни!” Броят на тези народни другари се разраства! Това са добри хора, които могат да бъдат бойци утре. Вие трябва допълнително да ги пробудите, да засилите техните настроения. Те трябва да се превърнат в голяма войска, така че един ден Германия да мисли и чувства само по националсоциалистически начин. Тогава това народно единство ще бъде вечно.
Мъже и жени на заводските клетки! Вие със сигурност трябва да се справите с икономическите и социални проблеми в своите фабрики. Вие със сигурност трябва да бъдете икономическа подкрепа за вашите другари. Но това не е основната задача! Не, материалното не е първостепенната цел, а по-скоро идеалите. Фабричните клетки, също са призовани на първо място да обучават германския работник, германският служител, по въпросите на светогледа и да го формират, за да го образоват, докато той се превърне в германски националсоциалист. Това е вашата основна задача. Трябва да покажете на бившия марксист или комунист, че работата не е проклятие, а благословия.
Това е начинът, по който искаме да изградим държавата отново. Бавно, с изтощителни усилия, ние трябва да възстановим правото на труд. Ние искаме отново да дадем работа на германския народ, така че той да може да изкарва своя хляб. Искаме да сеем отново и да покажем, че човек може да живее от собствените си усилия, а не в зависимост от някаква помощ, че никой не гладува, защото някой е откраднал от него правото на труд. Цялата нация трябва да изиска това. От друга страна, аз изисквам, всеки отделен индивид да поставя цялата си сила в служба на този народ и тази нация.
Народни другари! Много неща се случиха през последните седмици. Видяхме и изпитахме нови неща. През последните няколко седмици марксизмът очевидно се срина, поне външно. Чрез закони, чрез регламенти, както и други подобни неща, човек може да унищожи външната организация на марксизма. Но това е само външно. Държавата, полицията, правителството може да се справи само с външните форми. Вие, обаче, трябва да смачкате и да унищожите идеята на марксизма. Човек не може да разруши и да елиминира една идея с външни средства, а по-скоро силата да се преодолее една идея трябва да дойде от друга идея, по-добра идея. Трябва да е ясно, по-активно, по-енергично, за да се изкара другата идея от света. Националсоциалистическият светоглед разби марксистката лудост по този начин. Фабричните клетки трябва да продължат да атакуват марксизма. Можете да правите това само отвътре. Силата трябва да бъде намерена във вашата увереност, в това, което проповядваме, в това, което правим, в това, което искаме да изградим. И освен това, той изисква сляпа лоялност, вярност към Фюрера, който е създал всичко, без когото нямаше да има нищо от това, което виждаме днес. Здравината расте с дисциплина. Военната единица може да има всичко, от което се нуждае. Тя може да има най-добрата позиция, по-добър материал, голямо превъзходство, най-доброто ръководство - може да има всичко това, но без желязна дисциплина ще бъде победена, ще бъде унищожена. Една малка, но дисциплинирана единица винаги ще преодолее и победи по-голяма недисциплинирана тълпа. Ето защо вътрешната дисциплина е необходима, първо вътрешната дисциплина на личността, която след това блести от групата, от движението, към което тя принадлежи.
Има още два източника на сила и те преди всичко ще ви помогнат да доведете нашата идея до победа, а другата идея до поражение. Това е тази непоклатима вяра: Германия трябва да живее, Германия ще живее, защото го искаме, защото е необходимо. Тази идея ще ви даде сила. И от тази вяра ще дойде надежда, домът, копнежът, който винаги помага на човек да спечели, дори и когато той иска да се отчае. Нощта може да ни обгради, но доколкото факела на нашата надежда блести, никой няма да бъде победен. Действието трябва да дойде от тези вътрешни източници на сила. Вие трябва да носите идеята и да помогнете за победата.
Увереност, лоялност, дисциплина, вяра и надежда: Това са стълбовете, на които това движение трябва да се опира, защото то се превърна в носител на тази мощна идея.
Ние искаме да живеем и затова ще живеем. Пред нас има необятно поле от руини. Всичко се срина. Където и да погледнем, нещата са били подкопани, издълбани, счупени, прогнили. Вече са предприети малки стъпки. Малко е било разчистено, тук и там започва твърдата почва, върху която може да се изгражда. Но унищожаването се простира далеч, далеч на хоризонта, с пустош навсякъде, всичко е в руини. Мои народни другари, които сте свикнали да работите и затова нека в следващите дни има само един девиз: работа, работа и още повече работа за нашия народ и за нашето отечество, което трябва да бъде възобновено. Захващайте с работата и нека Бог да благослови нашия труд!