Със зората на идеите е също, както със зората въобще. Повечето от хората я посрещат сънливи.” (Петър Сирнус)
Най-характерният белег на довчерашното време беше така нареченото индивидуалистическо мислене. То се изграждаше върху схващането за свободата на индивида. Индивид и общество, като чели бяха две същини, противоположни една на друга. Индивидът се стремеше да се осъществи в личност, чрез борба с обществото. Но борбата между индивид и общество достигна до взаимоотричане, което намери най-ярък израз, напр., в Ибсеновото творчество и още по-добре, в думите на Нора, от едноименната пиеса на Ибсен, където се казва: „Не се знае, кой има право: обществото - или аз”.
Това „Аз” беше костеливият въпрос за философското мислене на довчерашното време. Индивидуалистическата философия стигна до твърдението, че „Аз” е една независима, самосъществуваща същина и в процеса на нейното самоосъществяване не трябваше да има никаква пречка. На практика това доведе до слободията на индивида, до частната конкуренция в икономиката и до класовото господство в държавно-политическия живот на народите. Всеки опит да се помири „Аз” с „ние”, по пътищата на демократическото схващане, не доведе до никакви резултати, защото и в основите на демократическите разбирания лежеше принципа за „свободата на личността”. Индивидуалистическата философия доведе изкуствата, науката и икономиката до едно състояние на продължителна криза, криза не само в начините и методите на мисленето, но и в самото научно търсене, защото понятията, с които си служеше това търсене, бяха загубили вече истинското си значение.
Материалистическата философия и нейното производно - икономическият материализъм, не отидоха по-далеч от индивидуалистите. Те отрекоха обществото като биологична организирана същност и на тая същност противопоставиха понятието „маса”. Но когато стигнаха до въпроса за „свободата на личността”, отрекоха и самата личност, като био-духовна същност, като превъзмогнат индивид. Това даде възможност да се зароди нов начин на мислене, който водеше към известно примиряване или, по-добре, към опит да се съгласуват резултатите от индивидуалистическото и материалистическо схващане. Това бяха био-материалистите. На практика те стигнаха до установяване на известна зависимост между общество, като био-органична същност и индивид, като реална био-духовна същност. Нещо повече, някои се помъчиха да синтезират понятията, енергия и материя, и дадоха ново понятие „матенергия”. Това мислене, все пак имаше твърде много предимства пред индивидуалистическото и материалистическо разбиране. То се противопоставяше, както на либерализма, така и на класовото господство, но пък доведе до съсловния принцип, защото био-материалистите смятаха и смятат, че човек има право, на обществено организиране само въз основа на своя начин на препитание, т. е. въз основа на характера на своето занаятие. Както индивидуалистическото и материалистическото разбиране, така и био-материалистическото схващане не държаха сметка за три основни био-исторични фактори: раса, нация и личност. Точно върху тия три основни фактори националсоциализмът изгради философските си предпоставки. Расата, с нейната кръвна особеност, според националсоциализма, играе решителна роля в начина на мислене и творчество. Тя дава расовия колорит на духа. Нацията, която не съществуваше като понятие в систематиката на индивидуалистическата философия и бе отречена от материалистическото мислене, добива своето обосноваване в постиженията на миналите поколения, в устремите на днешните и в надеждите за бъдещите. Нацията дава националния колорит на мисълта. Тая био-историческа връзка между поколенията на дадена националност се оказа нещо много важно и тя детерминира днес мястото на личността в националната общност. Понятието „общество”, се явява вече като видово понятие, по отношение понятието „национална общност”, което е вече родово. На практика, в социал-политическото устройство на националсоциалистическа Германия това доведе до едно ново мислене, до „съзнание за общността”.
В някои от миналите ни статии, нарочно подчертавахме израза „ограничаване свободата на личността, в името на народната общност”. Това схващане не е националсоциалистическо, защото се поставя въпросът, за коя свобода се иска ограничаване? Естествено за оная свобода, която произхождаше от либералистическото схващане. В обсега на народностната общност, според националсоциалистическото схващане, проблемът за свободата на личността се явява в съвсем друга светлина. Тук свободата не е нещо, което трябва да се ограничава или разширява. Свободата на личността се осъществява, именно, в тая общност, като резултат на органическата връзка между личност и общност. Личността има съзнание за общността, а общността гарантира свободата за творчество на всяка личност. Но и личността вече не е това, което се схващаше от индивидуалистите. Личността е един по-висш етап в развитието на индивида. Тя е превъзмогнат индивид, чрез труда и чрез одухотворяване на труда.
Именно от тия нови основни предпоставки ще дойде новата духовност на европейския човек. В какво ще се изрази тя, какви насоки и какви форми ще приеме, това е въпрос, който тепърва ще имаме случай да изясним.
Най-характерният белег на довчерашното време беше така нареченото индивидуалистическо мислене. То се изграждаше върху схващането за свободата на индивида. Индивид и общество, като чели бяха две същини, противоположни една на друга. Индивидът се стремеше да се осъществи в личност, чрез борба с обществото. Но борбата между индивид и общество достигна до взаимоотричане, което намери най-ярък израз, напр., в Ибсеновото творчество и още по-добре, в думите на Нора, от едноименната пиеса на Ибсен, където се казва: „Не се знае, кой има право: обществото - или аз”.
Това „Аз” беше костеливият въпрос за философското мислене на довчерашното време. Индивидуалистическата философия стигна до твърдението, че „Аз” е една независима, самосъществуваща същина и в процеса на нейното самоосъществяване не трябваше да има никаква пречка. На практика това доведе до слободията на индивида, до частната конкуренция в икономиката и до класовото господство в държавно-политическия живот на народите. Всеки опит да се помири „Аз” с „ние”, по пътищата на демократическото схващане, не доведе до никакви резултати, защото и в основите на демократическите разбирания лежеше принципа за „свободата на личността”. Индивидуалистическата философия доведе изкуствата, науката и икономиката до едно състояние на продължителна криза, криза не само в начините и методите на мисленето, но и в самото научно търсене, защото понятията, с които си служеше това търсене, бяха загубили вече истинското си значение.
Материалистическата философия и нейното производно - икономическият материализъм, не отидоха по-далеч от индивидуалистите. Те отрекоха обществото като биологична организирана същност и на тая същност противопоставиха понятието „маса”. Но когато стигнаха до въпроса за „свободата на личността”, отрекоха и самата личност, като био-духовна същност, като превъзмогнат индивид. Това даде възможност да се зароди нов начин на мислене, който водеше към известно примиряване или, по-добре, към опит да се съгласуват резултатите от индивидуалистическото и материалистическо схващане. Това бяха био-материалистите. На практика те стигнаха до установяване на известна зависимост между общество, като био-органична същност и индивид, като реална био-духовна същност. Нещо повече, някои се помъчиха да синтезират понятията, енергия и материя, и дадоха ново понятие „матенергия”. Това мислене, все пак имаше твърде много предимства пред индивидуалистическото и материалистическо разбиране. То се противопоставяше, както на либерализма, така и на класовото господство, но пък доведе до съсловния принцип, защото био-материалистите смятаха и смятат, че човек има право, на обществено организиране само въз основа на своя начин на препитание, т. е. въз основа на характера на своето занаятие. Както индивидуалистическото и материалистическото разбиране, така и био-материалистическото схващане не държаха сметка за три основни био-исторични фактори: раса, нация и личност. Точно върху тия три основни фактори националсоциализмът изгради философските си предпоставки. Расата, с нейната кръвна особеност, според националсоциализма, играе решителна роля в начина на мислене и творчество. Тя дава расовия колорит на духа. Нацията, която не съществуваше като понятие в систематиката на индивидуалистическата философия и бе отречена от материалистическото мислене, добива своето обосноваване в постиженията на миналите поколения, в устремите на днешните и в надеждите за бъдещите. Нацията дава националния колорит на мисълта. Тая био-историческа връзка между поколенията на дадена националност се оказа нещо много важно и тя детерминира днес мястото на личността в националната общност. Понятието „общество”, се явява вече като видово понятие, по отношение понятието „национална общност”, което е вече родово. На практика, в социал-политическото устройство на националсоциалистическа Германия това доведе до едно ново мислене, до „съзнание за общността”.
В някои от миналите ни статии, нарочно подчертавахме израза „ограничаване свободата на личността, в името на народната общност”. Това схващане не е националсоциалистическо, защото се поставя въпросът, за коя свобода се иска ограничаване? Естествено за оная свобода, която произхождаше от либералистическото схващане. В обсега на народностната общност, според националсоциалистическото схващане, проблемът за свободата на личността се явява в съвсем друга светлина. Тук свободата не е нещо, което трябва да се ограничава или разширява. Свободата на личността се осъществява, именно, в тая общност, като резултат на органическата връзка между личност и общност. Личността има съзнание за общността, а общността гарантира свободата за творчество на всяка личност. Но и личността вече не е това, което се схващаше от индивидуалистите. Личността е един по-висш етап в развитието на индивида. Тя е превъзмогнат индивид, чрез труда и чрез одухотворяване на труда.
Именно от тия нови основни предпоставки ще дойде новата духовност на европейския човек. В какво ще се изрази тя, какви насоки и какви форми ще приеме, това е въпрос, който тепърва ще имаме случай да изясним.