Това е тълпата, изправена срещу огнения меч на освободителната германска войска. Има ли следа от духовен живот в лицата на тия поробени и третирани от Сталин като добитък хора? Това са мрачните пълчища на степите, които тоя кръвожаден безумец хвърля срещу Европа, между които господствува и азиатският евреин като защитник на съветската култура.
![]()
Няма нищо по-тежко за преодоляване, отколкото стари, утвърдили се в съзнанието ни умопостроения. Дори прости въображения се сгъстяват често с течение на времето в една толкова твърда убеденост, щото и най-лекото съмнение в тяхната правота изглежда като бунт срещу някакъв богожелан порядък. Факти, които биха могли да разклатят тия въображения, биват ревностно отричани и скривани от вярващите до последна възможност.
Либералисти и марксисти, в остра вражда един срещу друг, стояха дълго време под изключителното влияние на своите партийни папи. Те предъвкваха без каква да е лична преоценка онова, което тия последните им проповядваха: Национализмът е достоен за анатемосване, защото той е естествен враг на всяка самостойна и самоотговорна личност. Съществуват още множество хора, които затова, въпреки че признават многото негови положителни постижения във време на мир и война, въпреки че са силно покъртени от неговото благородно държане спрямо поразените някогашни негови неприятели и че признават идейните и материални предимства на едно уеднаквено, политически умело ръководено общоевропейско стопанство, все още изпитват вътрешно отрицание към националсоциализма и към проектирания от него нов европейски ред. Но с това личните чувства на тия хора изгубват частния си характер и се превръщат в европейски въпрос; защото една Нова Европа трябва да включи в себе си всички готови и способни за нейното изграждане сили.
Колкото по-критично става положението за Англия и за Северноамериканските Щати, толкова по-ревностно се стараят те да подържат баснята за мрачната, враждебна на личността диктатура на националсоциализма. За тях би било най-желателно, да могат да стоварят сега всички престъпления на болшевизма върху национал-социализма. Неудобното е само това, че споменът за ужасните масови убийства на съветския режим, за причинените от него кървави граждански войни и за неговото непрестанно заплашване на световния мир е още много ясен у всички народи. Англия и Съединените Щати сами напомняха за това през 1940 г., когато Съветска Русия използува войната за свои интереси и упражни насилие над малките си съседи. Единствената подкрепа, която англосаксонските сили указаха тогава на малките държави, за чиято неприкосновеност Англия дори тържествено бе поела грижата, бяха думи, думи и само думи по адрес на отвратителната, престъпна Съветска държава, която означава връщане назад в тъмните времена на едно диво варварство. Но когато една година по-късно Германия се възправи с оръжие в ръка срещу болшевишките грабителски намерения, тогава в англо-американската агитация борбата за свобода на застрашените от болшевизма народи се превърна изведнъж в престъпление спрямо човечеството, а самият болшевизъм - в напълно съгласуваща се с общите изисквания на християнството и на демокрацията държавна система, която до сега само от един вид младежка неразсъдливост е скривала свенливо своята зачитаща личността либералност и религиозна толерантност. Сега дори Англия, в съгласие със Северна Америка, признава болшевизма за гарант на една нова либерална епоха на човечеството и на свободите на народите от европейския континент, като едновременно дава предимство на болшевизма, да осигури, преди всичко, интересите на своята собствена сигурност. Врагът на тая нова епоха на свободата е, разбира се, националсоциализмът, Германия, под водачеството на Хитлер.
С това двата светогледа, които, въпреки външната си разновидност, са близки един на друг по преследваните от тях цели, най-сетне си подадоха ръка. Защото и двата тия светогледа, по различни пътища - единият чрез диктатурата на пролетариата, другият, чрез диктатурата на анонимния капитал - се стремят към едно и също: поддържане чувството на стадност у хората. И ако в агитациите си те твърдят, че националсоциализма бил враждебен на личността, те правят това по две причини: първо, за да вдъхнат у старите, убедени либерали пълна омраза срещу националсоциализма, и второ, за да скрият по тоя начин своите собствени цели. Болшевизмът и северноамериканската двупартийна държава, като две крайности, представляват двете държавни форми на едно изродено човечество. Болшевизмът е превърнал вече своите хора до такава степен в стадни животни, щото те безволно, в претъпено послушание, остават да бъдат тласкани ту тук, ту там. Неговото военно ръководене доказва, колко малко означава за него човекът, че той е способен да мисли само в тълпи и в количества. Символа на неговите армии е бездушния шосеен валяк, който най-безогледно пълзи над всичко и премазва всичко със своя грамаден труп. Затова и прекомерно тежкият танк, макар че при бездънния терен и при крайно лошите пътища приложението му е твърде ограничено, е най-гордото оръжие на болшевизма. Съветското военно изкуство се заключава предимно в едно безсмислено натрупване на маси от хора, които без оглед на даваните от тях жертви, насила биват тласкани напред. Други, въоръжени само с тояги, и зле подготвени тълпи - удобна прицелна точка за неприятелски въздушни нападения - стоят на разположение, за да поемат оръжията на падналите в първите сражения и да продължат нападенията. Покаже ли се в неприятелския фронт някаква празнина, то масите безразсъдно биват изтласквани към нея; ликуващи победни известия се разнасят над цялото земно кълбо, докато отново се укаже, че „победоносните армии са попаднали в тесен чувал, където тълпите нямат възможност да се движат, пречат си взаимно и най-сетне загиват. Но това малко вълнува съветската стратегия. Русия е голяма; от степите и горите на Изтока могат да бъдат събрани още нови тълпи, още се вярва на обещанието на Англия и Америка, да доставят неизмерими количества оръжия. Болшевизмът живее и умира с вярата си във всесилието на масите.
В Северна Америка вярата във всесилието на долара е изменила из основи целия живот. В течение на последните седемдесет години някогашният фермер-колонист, със своя почти безграничен стремеж към свобода, се е превърнал в модерен „бабит”, в „поставен под норми човек”, чийто цял живот, облекло, жилище, храна, забави са шаблонизирани според доходното стъпало, на което се намира той и който познава само една свян: някога по невнимание да е излязъл из рамките на общо-значимото и общопризнатото и да е изказал високо собствено мнение. Модерният северно-американец знае, какво е позволено и какво не: той прави онова, което „е прието” да се прави, той мисли само онова, което ,,е прието” да се мисли, той се възторгва от Рузвелтовите книжни проекти за въоръжаване, защото те са „най-грандиозните на всички времена и народи”, и защото Рузвелт заявява, че чрез тях ще бъде спечелена „производствената кампания”. Сега за сега „още се вярва” на това, което Рузвелт казва. Ако съветският човек под властта на болшевизма се е превърнал в едно безволно животно, което остава да бъде бито и газено, то северноамериканецът, под властта на долара, се е превърнал в едно непълнолетно същество, което живее във вечен страх, че се държи неподходящо и нередно.
Също Англия, която до голяма степен дължи своята сила на грабителските нападения на безстрашни морски пирати и на алчни за печалби търговци, с растящото си забогатяване се опираше все повече и повече на идеята за тълпите. Тя отдавна отвикна да участвува сама в предизвиканите от нея битки. За тази цел тя разполага със своите помощни народи и със своите наемнически армии, които тя заплаща и въоръжава добре и които срещу това поемат задължението, да побеждават. За поддържане на стария европейски ред чрез въвеждане на гладна блокада имат грижата масата военни параходи. Така за Англия всяка война се представяше до сега като една лека за пресмятане сделка, която се извършва в стари, отдавна изпитани рамки и за чието успешно провеждане не е необходима способността на една изключителна водаческа личност. И наистина, в течение на повече от едно столетие насам, в почти всички области, Англия даде само още опитни рутиниери, но нито една истинска водаческа личност. Английските посредствени стратези и държавници от тая война, виждат в своите досегашни неуспехи само доказателството, че Хитлер умее да води и направлява масите по още по-брутален начин. И затова, умоляващи за помощ, те се обръщат към Съветска Русия и към Съединените Щати, като очакват спасение от техните маси, било в хора или в материали.
Дори в тъй гордата със своите индивидуални свободи Франция, ръководните среди, попаднали под еврейско влияние, бяха обхванати от идеята за масите. При избухването на войната ужасеният френски народ беше утешаван винаги отново с подчертаване значението на вградените в линията „Мажино” бетонни маси; и Даладие, тогавашният министър-председател и министър на войната, се опитваше да внуши на френския народ вяра в победата, чрез непрестанното изтъкване на чудовищните по размери маси в хора и военни материали, мобилизирани срещу стоещата сама и зле въоръжена Германия. И колко често от страна на противниците на Германия беше изчислявано, колко милиона хора повече се намират в собствения стан и каква голяма сигурност за победа над Германия може да се извлече от тоя факт.
Съдбата на Германия, в добър и в лош смисъл, беше винаги нейното богатство на личности. Неоценимата заслуга на Хитлер е, че той съумя в задружен труд да насочи това богатство към постигане на една обща голяма цел. Трябва да се вярва, че дори и най-големият гений не би бил в състояние да превърне един, стоещ пред прага на гражданска война и разкъсан в безброй партии и държави народ, в един народ, вдъхновен и окрилен от обща воля, едно обедняло, западнало и напълно зависещо от чужбина народно стопанство, за толкова кратко време, в едно самостойно, осигурено срещу блокади и кризи народно стопанство, една зле въоръжена стохилядна армия и една малка флота, чиято най-голяма мощ представляваха многоосмиваните „крайцери за в джоба на жилетката”, само за няколко години, в най-боеспособната, най-дисциплинирана и най-добре въоръжена военна сила на света, ако при това той не би намерил възторженото и напълно доброволно одобрение и посредничество на най-добрите от всички слоеве на своя народ. Целият свят, с изключение на силите от Оста, смяташе бързото поражението на Германия, при наличността на грамадните маси в хора и материали, стоещи на разположение на нейните неприятели, за повече от сигурно. Само германският народ, сплотен под водачеството на Адолф Хитлер, вярваше в превъзходството на личността над мъртвата материя и над сляпо тласканите тълпи.
Настоящата война не създаде само една нова военна техника, нова стратегия и тактика, но също така и ново отношение на личността към масата. Изходът от тая война ще покаже, дали бъдещето принадлежи на културата, като жизнена база за развитието на личността, или на лъже-културата, по северноамериканска или комунистическа кройка, при която човекът е унижен до една нищожна прашинка, без собствена стойност, без собствено тегло.
Либералисти и марксисти, в остра вражда един срещу друг, стояха дълго време под изключителното влияние на своите партийни папи. Те предъвкваха без каква да е лична преоценка онова, което тия последните им проповядваха: Национализмът е достоен за анатемосване, защото той е естествен враг на всяка самостойна и самоотговорна личност. Съществуват още множество хора, които затова, въпреки че признават многото негови положителни постижения във време на мир и война, въпреки че са силно покъртени от неговото благородно държане спрямо поразените някогашни негови неприятели и че признават идейните и материални предимства на едно уеднаквено, политически умело ръководено общоевропейско стопанство, все още изпитват вътрешно отрицание към националсоциализма и към проектирания от него нов европейски ред. Но с това личните чувства на тия хора изгубват частния си характер и се превръщат в европейски въпрос; защото една Нова Европа трябва да включи в себе си всички готови и способни за нейното изграждане сили.
Колкото по-критично става положението за Англия и за Северноамериканските Щати, толкова по-ревностно се стараят те да подържат баснята за мрачната, враждебна на личността диктатура на националсоциализма. За тях би било най-желателно, да могат да стоварят сега всички престъпления на болшевизма върху национал-социализма. Неудобното е само това, че споменът за ужасните масови убийства на съветския режим, за причинените от него кървави граждански войни и за неговото непрестанно заплашване на световния мир е още много ясен у всички народи. Англия и Съединените Щати сами напомняха за това през 1940 г., когато Съветска Русия използува войната за свои интереси и упражни насилие над малките си съседи. Единствената подкрепа, която англосаксонските сили указаха тогава на малките държави, за чиято неприкосновеност Англия дори тържествено бе поела грижата, бяха думи, думи и само думи по адрес на отвратителната, престъпна Съветска държава, която означава връщане назад в тъмните времена на едно диво варварство. Но когато една година по-късно Германия се възправи с оръжие в ръка срещу болшевишките грабителски намерения, тогава в англо-американската агитация борбата за свобода на застрашените от болшевизма народи се превърна изведнъж в престъпление спрямо човечеството, а самият болшевизъм - в напълно съгласуваща се с общите изисквания на християнството и на демокрацията държавна система, която до сега само от един вид младежка неразсъдливост е скривала свенливо своята зачитаща личността либералност и религиозна толерантност. Сега дори Англия, в съгласие със Северна Америка, признава болшевизма за гарант на една нова либерална епоха на човечеството и на свободите на народите от европейския континент, като едновременно дава предимство на болшевизма, да осигури, преди всичко, интересите на своята собствена сигурност. Врагът на тая нова епоха на свободата е, разбира се, националсоциализмът, Германия, под водачеството на Хитлер.
С това двата светогледа, които, въпреки външната си разновидност, са близки един на друг по преследваните от тях цели, най-сетне си подадоха ръка. Защото и двата тия светогледа, по различни пътища - единият чрез диктатурата на пролетариата, другият, чрез диктатурата на анонимния капитал - се стремят към едно и също: поддържане чувството на стадност у хората. И ако в агитациите си те твърдят, че националсоциализма бил враждебен на личността, те правят това по две причини: първо, за да вдъхнат у старите, убедени либерали пълна омраза срещу националсоциализма, и второ, за да скрият по тоя начин своите собствени цели. Болшевизмът и северноамериканската двупартийна държава, като две крайности, представляват двете държавни форми на едно изродено човечество. Болшевизмът е превърнал вече своите хора до такава степен в стадни животни, щото те безволно, в претъпено послушание, остават да бъдат тласкани ту тук, ту там. Неговото военно ръководене доказва, колко малко означава за него човекът, че той е способен да мисли само в тълпи и в количества. Символа на неговите армии е бездушния шосеен валяк, който най-безогледно пълзи над всичко и премазва всичко със своя грамаден труп. Затова и прекомерно тежкият танк, макар че при бездънния терен и при крайно лошите пътища приложението му е твърде ограничено, е най-гордото оръжие на болшевизма. Съветското военно изкуство се заключава предимно в едно безсмислено натрупване на маси от хора, които без оглед на даваните от тях жертви, насила биват тласкани напред. Други, въоръжени само с тояги, и зле подготвени тълпи - удобна прицелна точка за неприятелски въздушни нападения - стоят на разположение, за да поемат оръжията на падналите в първите сражения и да продължат нападенията. Покаже ли се в неприятелския фронт някаква празнина, то масите безразсъдно биват изтласквани към нея; ликуващи победни известия се разнасят над цялото земно кълбо, докато отново се укаже, че „победоносните армии са попаднали в тесен чувал, където тълпите нямат възможност да се движат, пречат си взаимно и най-сетне загиват. Но това малко вълнува съветската стратегия. Русия е голяма; от степите и горите на Изтока могат да бъдат събрани още нови тълпи, още се вярва на обещанието на Англия и Америка, да доставят неизмерими количества оръжия. Болшевизмът живее и умира с вярата си във всесилието на масите.
В Северна Америка вярата във всесилието на долара е изменила из основи целия живот. В течение на последните седемдесет години някогашният фермер-колонист, със своя почти безграничен стремеж към свобода, се е превърнал в модерен „бабит”, в „поставен под норми човек”, чийто цял живот, облекло, жилище, храна, забави са шаблонизирани според доходното стъпало, на което се намира той и който познава само една свян: някога по невнимание да е излязъл из рамките на общо-значимото и общопризнатото и да е изказал високо собствено мнение. Модерният северно-американец знае, какво е позволено и какво не: той прави онова, което „е прието” да се прави, той мисли само онова, което ,,е прието” да се мисли, той се възторгва от Рузвелтовите книжни проекти за въоръжаване, защото те са „най-грандиозните на всички времена и народи”, и защото Рузвелт заявява, че чрез тях ще бъде спечелена „производствената кампания”. Сега за сега „още се вярва” на това, което Рузвелт казва. Ако съветският човек под властта на болшевизма се е превърнал в едно безволно животно, което остава да бъде бито и газено, то северноамериканецът, под властта на долара, се е превърнал в едно непълнолетно същество, което живее във вечен страх, че се държи неподходящо и нередно.
Също Англия, която до голяма степен дължи своята сила на грабителските нападения на безстрашни морски пирати и на алчни за печалби търговци, с растящото си забогатяване се опираше все повече и повече на идеята за тълпите. Тя отдавна отвикна да участвува сама в предизвиканите от нея битки. За тази цел тя разполага със своите помощни народи и със своите наемнически армии, които тя заплаща и въоръжава добре и които срещу това поемат задължението, да побеждават. За поддържане на стария европейски ред чрез въвеждане на гладна блокада имат грижата масата военни параходи. Така за Англия всяка война се представяше до сега като една лека за пресмятане сделка, която се извършва в стари, отдавна изпитани рамки и за чието успешно провеждане не е необходима способността на една изключителна водаческа личност. И наистина, в течение на повече от едно столетие насам, в почти всички области, Англия даде само още опитни рутиниери, но нито една истинска водаческа личност. Английските посредствени стратези и държавници от тая война, виждат в своите досегашни неуспехи само доказателството, че Хитлер умее да води и направлява масите по още по-брутален начин. И затова, умоляващи за помощ, те се обръщат към Съветска Русия и към Съединените Щати, като очакват спасение от техните маси, било в хора или в материали.
Дори в тъй гордата със своите индивидуални свободи Франция, ръководните среди, попаднали под еврейско влияние, бяха обхванати от идеята за масите. При избухването на войната ужасеният френски народ беше утешаван винаги отново с подчертаване значението на вградените в линията „Мажино” бетонни маси; и Даладие, тогавашният министър-председател и министър на войната, се опитваше да внуши на френския народ вяра в победата, чрез непрестанното изтъкване на чудовищните по размери маси в хора и военни материали, мобилизирани срещу стоещата сама и зле въоръжена Германия. И колко често от страна на противниците на Германия беше изчислявано, колко милиона хора повече се намират в собствения стан и каква голяма сигурност за победа над Германия може да се извлече от тоя факт.
Съдбата на Германия, в добър и в лош смисъл, беше винаги нейното богатство на личности. Неоценимата заслуга на Хитлер е, че той съумя в задружен труд да насочи това богатство към постигане на една обща голяма цел. Трябва да се вярва, че дори и най-големият гений не би бил в състояние да превърне един, стоещ пред прага на гражданска война и разкъсан в безброй партии и държави народ, в един народ, вдъхновен и окрилен от обща воля, едно обедняло, западнало и напълно зависещо от чужбина народно стопанство, за толкова кратко време, в едно самостойно, осигурено срещу блокади и кризи народно стопанство, една зле въоръжена стохилядна армия и една малка флота, чиято най-голяма мощ представляваха многоосмиваните „крайцери за в джоба на жилетката”, само за няколко години, в най-боеспособната, най-дисциплинирана и най-добре въоръжена военна сила на света, ако при това той не би намерил възторженото и напълно доброволно одобрение и посредничество на най-добрите от всички слоеве на своя народ. Целият свят, с изключение на силите от Оста, смяташе бързото поражението на Германия, при наличността на грамадните маси в хора и материали, стоещи на разположение на нейните неприятели, за повече от сигурно. Само германският народ, сплотен под водачеството на Адолф Хитлер, вярваше в превъзходството на личността над мъртвата материя и над сляпо тласканите тълпи.
Настоящата война не създаде само една нова военна техника, нова стратегия и тактика, но също така и ново отношение на личността към масата. Изходът от тая война ще покаже, дали бъдещето принадлежи на културата, като жизнена база за развитието на личността, или на лъже-културата, по северноамериканска или комунистическа кройка, при която човекът е унижен до една нищожна прашинка, без собствена стойност, без собствено тегло.