"Виждате ли тези пет пръчки в снопа? Опитайте се да счупите снопа! Това е невъзможно! Разтурете, обаче, снопа и вземете пръчките поотделно. Вижте как лесно се чупят!"
България е дело на нашите деди, на многобройните поколения, които са живели преди нас. Ние всички сме свързани с тях, нашият ум сърце и добродетели са само едно продължение на миналото.
"Мъртвите продължават своя живот в нас!"
Ние ще пазим завета на Кубрата и България, тъй както ни е даден от историята.
Никой няма право да разделя българския народ на противоположни обществени групи, които да поставя във взаимна изтребителна борба. Всички класи и съсловия, като дадени икономически категории, имат еднакво право на съществувание и развитие.
Класите и съсловията не се унищожават с политическата власт, защото не са създадени от нея. Те са исторически продукт на икономическата действителност. Нито пък средствата за производство се намират случайно в ръцете на техните собственици: това е станало по силата на многовековен икономически процес, където политическата власт е само един спомагателен, но не решающ фактор. Решителните фактори носят името икономическа необходимост.
Няма по-големи врагове за България от тези, които я разделят на враждуващи класи и съсловия. В периоди на национален упадък винаги се намират престъпни демагози или болни илюзионисти, които използуват класовия или съсловен егоизъм, за да разпалят гражданската война.
КУБРАТ организира за една законна отбрана здравите национални елементи, за да спре националния упадък, който настъпи подир войните, и да помогне на България наново да се издигне.
Уводен материал от Методи Кирчев в съюзното списание: януари 1925
Българският народен съюз "Кубрат" (БНСК) е създаден през октомври 1922 г. от група висши офицери от запаса-генералите Владимир Вазов, Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др., с цел противопоставяне на следвоенните революционни тенденции и политическа криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение. Същевременно организацията си поставя за цел да пропагандира и утвърждава нравствени и политически качества, да формира единомислие по основните актуални политически въпроси, стоящи пред българското общество. Правителството на БЗНС предприема силови мерки, с което осуетява проявите на организацията. Лишен от възможност за легална изява, БНСК се ориентира към Народния сговор, оказва подкрепа с участието на свои членове на преврата от 9 юни 1923 г. и се влива в Сговора. Борбите сред деветоюнците, съпротивата на комунистите и земеделците активизират през есента на 1924 г. някои кубратистки дейци. С едно именното списание и изработването на основни устройствени документи в периода декември 1924 г.-март 1925 г. БНСК легитимира своето присъствие на политическата сцена.
Чрез печата и практиката си БНСК осъществява популяризиране на някои постановки от италианския фашизъм, както и негови практики. Основните идеологически постановки на съюза се основават на разбирането, че общественият живот трябва да почива на ясно обосновани принципи и въведени в норма добродетели, като дълг, дисциплина, компетентност, йерархия, труд и т.н. Идейният арсенал на организацията включва консервативни постановки и заемки от фашистката идеология и практика. Кубратистите силно се влияят от италианския фашистки първообраз и имат несъмнена важна роля за популяризирането на фашистката теория и практика в български условия. Същевременно организацията утвърждава разбирането, че българското политическо развитие трябва да се движи по самобитен свой път. Централен момент в идеологията на съюза е акцентирането на заветите на Кубрат.
"Кубрат"въвежда парамилитаристичното начало в обществения живот. (йерархично военизирана структура, използване на униформи и военизирани ритуали, включително военизирани паради) и чрез своите ритуали и символика демонстрира стил на поведение, типичен за фашистките и фашизоидни организации в Европа.
Под ръководството на ген. Борис Сирманов съюзът се развива възходящо до началото на 30-те години, осъществява сравнително широка и редовна печатно-пропагандна дейност. Кубратистите участват в някои съвместни акции с формации на запасното войнство и други, сродни на БНСК организации.
Поради идейни и тактически различия не се осъществява замисляното (и на моменти изглеждащо много близко) обединение със Съюз Българска Родна Защита (СБРЗ)-БНСК не се обявява против масонството и евреите, симпатизира на групата на Ляпчев в Демократическия сговор, на военния министър ген. Ив. Вълков и на Ив. Михайлов от ВМРО.
Членската маса на организацията включва запасни военни, представители на средните социални среди (търговци, занаятчии, служители в стопански и финансови предприятия), лица от инженерно-техническата интелигенция, преобладаващо маса от големите градове и преди всичко столицата. С известна условност може да се приеме, че в зенита на развитието си "Кубрат"брои около 15 хил. членове. Основни печатни органи на БНСК са списанието и вестникът "Кубрат".
В началото на 30-те години "Кубрат"се преориентират към по-категорична критика на партийно-парламентарната система, акцентира на необходимостта от замяна на партиите от нова партийна сила. По същото време съюзът изживява и организационна криза , следствие на която дейността му затихва през 1933 г. През 1936 / 37 г. кубратистите правят опит да се адаптират към променения политически климат в страната. Новата социалнополитическа ситуация не позволява на БНСК да разгърне дейност, но отделни кубратистки групи продължават да съществуват почти до есента на 1944 г.
В политическото пространство организацията заема важно място с включването на запасното войнство и консервативно ориентирани среди в ориентиран към традициите десен, консервативен проект, повлиян и фактически пропагандиращ фашизма, без да се отказва от националните специфики.