![]()
Преди време имахте възможност да се запознаете с един уникален документ (Вж. „През 1946 година БКП планира убийството на Иван Михайлов“), представляващ страници от служебния бележник на министъра на вътрешните работи Антон Югов.Той представлява воден протокол от заседание на МВР, което е ръководено от наскоро завърналия се от Съветския съюз бивш генерален секретар на Комунистическия интернационал Георги Димитров в присъствието на съветския представител в България Иван Иванич. Георги Димитров и Антон Югов произхождат от български родове от Македония, но това не ги спира в борбата им за разправа и ликвидирането както на ВМРО така и на нейния водач Иван Михайлов. Дори Г. Димитров, въпреки действуващата тогава конституция и закони, си присвоява правото да застане за определен период от време начело на МВР докато трае акцията да се справят с тази най-българска революционна организация и с нейния водач. Взетото решение под диктовката на Г. Димитров е „Македонците да бъдат под постоянно наше око. Ив. Михайлов да се потърси и обезвреди.“ И само няколко дни по-късно – на 11 юли 1946 г. Вълко Червенков ще докладва на югославския министър на вътрешните работи, един от най-жестоките Титови сатрапи Александър Ранкович – „Органите на Държавна безопасност в последните дни арестуваха в София и провинцията няколко десетки активни терористи, злостни великобългарски шовинисти, врагове на отечественофронтовска България и народна република Югославия от бандата на Ванче Михайлов. В Пиринска Македония са арестувани такива 60 човека, ярки михайловисти.“ Тези „ярки михайловисти“, сред които са и редица от бившите членове от ЦК на ВМРО и организационни ръководители, войводи и четници, са избити няколко дни по-късно без съд и присъда. Малцина са тези, които избягват тази съдба. Иван Михайлов не е заловен и не е ликвидиран, тъй като е преминал отново в нелегалност и в емиграция, която ще продължи до края на живота му.
![]()
По същата схема, без съд и присъда са арестувани и избити хиляди дейци на ВМРО и предимно привърженици на Иван Михайлов във Вардарска Македония. А организираните тук процеси пък съдят и осъждат по закона за „сътрудничество с българския окупатор“. На жестоки репресии са подложени и членовете на техните семейства и по този начин числото на репресираните във Вардарска Македония българи наброява стотици хиляди. По това време министър на правосъдието в Република Македония е бившия гемиджия анархиста Павел Шатев, а понастоящем е член на Комунистическата партия, като начело на правителството стои оялия се и загладил косъма в българския затвор сърбоманин Лазар Колишевски, помилван от военния съд след застъпничеството на военния министър и впоследствие регент генерал Никола Михов. За сведение генерал Михов ще бъде разстрелян заради доброто си дело от Народния съд на 1 февруари 1945 г. Същата съдба ще постигне и адвоката на Колишевски Стефан Стефанов, изградил защитата му по време на процеса, който пък ще бъде убит в Македония при „неизяснени обстоятелства“.
За един кратък период от време репресивните апарати във Вардарска Македония и в България успяват да арестуват и да ликвидират цвета на българска нация, родом в Македония, борил се за нейната свобода и отстоявал своя език, религия и култура.С този материал искаме да отдадем нашата почит към невинно избитите наши сънародници от югославските и българските власти заради тяхната обич към народа си и заради водената от тях борба за освобождение на македонските българи.
В заключение искам да отбележа, че в съседна Македония беше създадена една сърбоманска организация ВМРО-ДПМНЕ, която носи името на българската ВМРО, в която членуват агенти на сръбските тайни служби и потомци на убийците на Иван-Михайловите привърженици. По-голяма гавра от тази едва ли познава историята – децата на убийците честват паметта на убитите от техните бащи.
