Бунтът и превземането на Старозагорския затвор 1969 година
— На 9 септември 1969 г., след вечерна проверка, към 21.30 ч., петима младежи от политическия отряд на Старозагорския затвор, въоръжени с вилици и пирони, завладяват затвора, като освобождават от килиите 80 политически и десет пъти повече, криминални.
Участвалите в бунта, около 20 -годинишни младежи, са били осъдени на по 15 - 20 години, за опити да избягат през граница, на запад! Героите в тази епопея са девет души. Шестима нападат надзирателите, седмият се отказва, но не ги предава, – а двама чакат отвън с камион.
През 1969 г., когато световният и българският комунизъм са на върха на своята мощ, политическият затворник Петко Чобанов, замисля и подготвя завземането на Старозагорския затвор, от малка група политически затворници, които работят на кариерата в село Кольо Ганчево. Младите бунтовници се отказват от по-лесния план за бегство от самата кариера, понеже преценявали че това не би имало политически ефект.
Акцията насрочили за 9-ти септември, 1969 г. вечерта. През този ден дежурен по затвор бил фанатизираният комунистически капитан Кънчо Нанев, произнесъл пред затворниците назидателно: — "Два живота да имам, и двата ще дам за БКП"!
Петко Чобанов скача от втория етаж на вътрешното стълбище на затвора (колелото) и с пирон пробожда капитана, който не успява да даде сигнал за тревога.
За по-малко от 5 минути, всичките петима милиционери са обезвредени, килиите отключени, и настъпва шум и суматоха. Капитан Нанев забравя за готовността си да жертва два живота за БКП и започва да се моли на бунтовниците: – "Не ме убивайте! Вашият преврат успя! Пък и аз ви съчувствам. Тук съм заради високата заплата и семейството".
Бунтовниците помилват живота на милиционерите. Остава им само да преодолеят външния портал. Порталът има две железни врати, които се отключват с ток. В това време обаче, освободените от килиите криминални затворници скачат по решетките и викат: "Политическите превзеха затвора!"Часовите по вишките насочват прожекторите и започват стрелба. Когато разбунтувалите се затворници стигат до портала, дежурният милиционер на портала, изключива електричеството и порталът става непреодолим, защото бравите са електрически!
Затворниците превземат дърводелната, изваждат дълги талпи и се опитват да направят мостче на най-тесното място между зданието и затворническия зид. В това време целият Старозагорски военен гарнизон е вдигнат в тревога.
Затворът е обграден с войска. Там е и известният тогава партизански командир Стою Недялков (Чучоолу), който крещи: – "Пуснете ме вътре да покажа на враговете на народа как се прави бунт!"
Войниците нахлуват в затвора, а бунтовниците се качват на третия етаж. Тогава Чобанов се прощава с приятелите си: – "Момчета, ние много добре знаем начина по който ще се разправят с нас. Който няма сили, нека се предаде, но който има, – да ме последва!"И Чобанов се хвърля от третия етаж с главата надолу. Той още диша върху площадката, когато милиционерите го доубиват с приклади.
Участници:
† Петко Чобанов от с. Мандрица, Ивайловградско, загинал геройски на 9.ІХ.69г.
– Димитър Карамфилов от Пазарджишко. Изкарал 26 години в затвора.
– Кръстю Атанасов Кръстев от Странджанско, – 20 г. затвор. Сега живее в Бургас.
– Димитър Манолов (Маркуча), живее в Перник, – 19 г. затвор.
– Димитър "Шарана"от Варна, 19г. затвор.
– Едуард Генов от София. 9 г. затвор. Сега живее в САЩ
– Иван и Димитър, са имената двамата с камиона, чакали отвън. За тях няма данни !