Цифрата от 6 000 000 е пуснала корени най-вече поради факта, че евреите признават, че придържането към тази цифра е трудно и нейното превишаване би направило съвсем абсурдно безпочвеното твърдение. Въпреки това, в пресата тази цифра често достига до 7 - 8 000 000. Свързаните репарации, изплащани от Западна Германия на германските евреи и Израел с цифрата 6 000 000 обезпечава силен финансов интерес за трайно установяване на тази цифра. Преди да започне разглеждане на литературата за легендата за унищожаването на шестте милиона евреи е полезно да се очертае общата ситуация. Убедителен отговор на този проблем не може да се основава на статистически данни поради липсата на такива в окончателен вид или в убедителна форма. Не е известно колко точно евреи е имало под немски контрол за нито един момент по време на войната - не говоря за това как германците се държат с евреите, след като им попадат в ръцете. Никой не знае със сигурност колко евреи е имало в окупираните от Германия области преди нападението над Русия от 22 юни 1941 г., или какво точно се е случило с евреите след нападението. Не е ясно и колко от тях са евакуирани дълбоко в Русия преди германското настъпление. Нито пък някой знае колко евреи са убити от различни славянски народи още преди пристигането на германците. Има изобилие от доказателства, че след началото на войната славянските народи са по-склонни от германците да убиват евреи, страхувайки се, че евреите ще отидат при руските партизани. Няма точна статистика за това колко евреи са били евакуирани в Русия, емигрирали в Палестина, в други европейски страни или САЩ по време на войната. Също така няма надеждни данни за това колко от евреите в териториите, окупирани от Германия са преживели войната. Преди и по време на войната германците са далеч по-склонни да гонят евреите, отколкото да ги интернират - стига да е възможно да се организира емиграция. А по време на война това не е толкова лесно да се осъществи.
Еврейските статистици са направили всичко възможно да увеличат броя на евреите в териториите, по-късно окупирани от Германия и просто фантастически занижават броя на оцелелите евреи към юни 1945 г. Малко е вероятно изискваната статистика някога ще бъде получена по по-задоволителен начин. И евреите и руснаците могат да разчитат на укриване на достъпните им статистическите данни, тъй като има вероятност тези данни да разкрият мащаба на провежданата измама. Дори някога руснаците да установят приятелство и съгласие с германците, те никога не биха разкрили цифрите, които могат да смекчат обвиненията срещу Германия по отношение на легендата за изтреблението. Най-доброто, което може да се направи е да се съберат цифрите и да направят изчисления, за да се докаже, че германците просто не могат да изтребят 6 000 000 - дори ако от самото начало са решили да го направят и че за политика от подобен род няма доказателства.
Известно е, че под германски контрол през 1939 г. има около 360 000 в Германия, Австрия, Судетите и Бохемия-Моравия. В частта от Полша, която Германия заема през 1939 - 1940 г. има около 1 100 000 евреи. В източната част на Полша, заета от руснаците през есента на 1939 г. има около 1 150 000 евреи. Колко от тях са избягали в Русия преди нападението на Германия от юни 1941 г. не е известно. Без съмнение германците поемат контрол върху голям брой евреи по време на нахлуването им в Русия, но в нито един момент по време на войната германците вероятно не са контролирали повече от 3,5 - 4 млн. евреи, като много от тях са останали, когато руснаците отново заемат тези територии. Ясно е, че по време на войната немците никога не са контролирали толкова много евреи - 6 000 000. За да унищожат 6 милиона, те трябва да са екзекутирали всеки заловен евреин - до един. Дори поддръжниците на легендата за изтребление не твърдят такова нещо да се е случило, тъй като представят голям брой евреи - използвани за работа във всички германски концентрационни лагери.
Въпреки факта, че обичайната германска политика по време на войната е интерниране на евреите - за да се предотврати подривна дейност и шпионаж, за пресичане на партизански действия, както и за използване на евреите като работна сила. Немската практика за интерниране на евреи не е толкова цялостен процес, какъвто е интернирането на японците в Съединените щати и Канада. След края на войната евреинът Филип Ауербах – главен прокурор на Баварския държавен отдел по компенсациите заявява, че германците са интернирали най-малко 11 000 000 евреи, но в светлината на всичко - дори и от частично достоверните данни е съмнително да са интернирали повече от 2 милиона, като при това не всички са изпратени в концентрационни лагери. Някои от тях са разположени в центровете на еврейската общност като Терезиенщад, който се ръководи от самите евреи. Не само наличните статистически данни за населението, но и логическото мислене прави невъзможно да се приеме за истина цифра като 11 или дори 6 милиона. Транспортирането, интернирането, управлението, храната и облеклото на шест милиона евреи би трябвало да парализира немските военни действия на обширния Източен фронт. Би било изключително трудно да се съберат, интернират и да се грижат и за три милиона евреи.
В началото при пускането на легендата за изтребление се твърди, че всички германски концентрационни лагери имат газови камери и във всеки от тях са унищожени голям брой евреи. Но след окупацията на Западна Германия от американците, британците и французите и след, като посещават лагерите, много експерти се убеждават и съобщават, че там не съществуват никакви газови камери.
След това започва да се твърди, че повечето от газовите камери са съсредоточени в Аушвиц в южна Полша – територия, която по това време е под съветски контрол. След края на войната руснаците около десет години не позволяват на никого да посети лагера - време, в което те биха могли да се реконструират Аушвиц така, че да може да се даде достоверност на твърдението за огромно количество обгазени евреи. Обаче е показателно, че никой жив, достоверен очевидец на умъртвяване на евреи с газ в Аушвиц никога не е представен.
Продължава да се твърди, че около половината от шестте милиона убити евреи са били убити в Аушвиц, но дори и еврейския статистик Джералд Райтлингер признава, че в периода от януари 1940 до февруари 1945 г. в Аушвиц са регистрирани само 363 000 затворници, като не всички от тях са евреи. Привържениците на легендата за геноцид твърдят, че много хора в Аушвиц не са били регистрирани, но това не води до никакво доказателство в подкрепа на тази теория. Дори и да приемем, че броят на нерегистрираните затворници е същия както и регистрираните, то пак ще се получат по-малко от 750 000. Е, трябва да е било много трудно да се обгазят около 3 милиона души, като в ръцете си имаш само 750 000. Въпреки това много догматични, но неинформирани писатели често твърдят, че в Аушвиц са убити между 4 и 5 милиона евреи. Освен това много хора, изпратени в Аушвиц са били прехвърлени на други места - особено в края на войната във връзка с настъплението на съветските войски.
И още малко логистически изчисления и данни за населението в развенчаване на мита за изтребление. Докарването на 3 милиона евреи и значителен брой от неевреи в Аушвиц трябва да наложи непоносима тежест върху немските транспортни средства, които са на ръба на своите възможности заради обезпечаването на обширния Източен фронт - особено, след като войната започва да не върви в полза на Германия. Не съществува вероятност до такава степен германците да рискуват военното си положение, че да изпратят в Аушвиц 3 милиона души и да започнат да се грижат за тях. Следователно, данните за населението и логистиката показват несъстоятелността на легендата за шестте милиона евреи - обгазени във всички лагери под германски контрол и за трите милиона убити в Аушвиц.
В допълнение ще бъдат изложени факти показващи, че няма доказателства германците да са приели програмата за масовото унищожаване на евреи по време на войната, или че поне един националсоциалистически лидер някога е заповядал това да се направи. Многобройните еврейски критики към Хитлер (особено Джералд Райтлингер) заявяват, че в началото на войната нацистките лидери приемат „окончателно решение“ на еврейския въпрос и се твърди, че това означава унищожаване на всички заловени евреи. За подобни обвинения основания нямат. Да - Хитлер, Химлер и Гьобелс наистина приемат „окончателно решение“ на еврейския проблем (доколкото могат да го контролират), но това решение се състои от насърчаване или принуждаване на евреите да напуснат цялата територия, контролирана от националсоциалистите и да се установят другаде. Именно емиграция, а не унищожение е решението, което предлагат всички тези нацистки лидери. Дори и нюрнбергската инквизиция не можа сериозно да свърже Гьоринг в еврейския въпрос, но няма никакво съмнение, че той е участвал в програма, насърчаваща евреите да напуснат всички територии, контролирани от Германия, или които би могло да контролира.