Движението на Адолф Хитлер успя, защото беше еманация на здравото народно съзнание. С гениално прозрение Хитлер вникна в копнежите на германския народ и ги оформи в партийна програма. В мрежата от погрешни социални принципи и фалшиви политически идеали, новият Водач напипа няколкото оцелели струни на старото германство и с тях постепенно пробуждаше задрямалите народни сили и добродетели. Колко дълбоко Хитлер е бил вникнал в душата на своя народ и колко правилно е схванал потенциалните му сили, показват събитията от последните няколко години – възвръщането на Райнланд и Саар, присъединяването на Австрия и Судетската област, безподобните успехи в сегашната война. Водачът Хитлер постигна онова, за което велики монарси, от средновековието до наше време, само са мечтали или частично осъществявали. Това признание би било наистина дързък панегирик, ако не беше исторически факт. Блестящите постижения на националсоциализма вътре в страната не могат да се изброят дори, в една статия. Те са най-ясни за оногова, който познава Германия от преди и след 1933 год. Егоизмът на благоденствуващата олигархия, който егоизъм удобно се тулеше зад принципите на либерализма, бе изместен от човечната и справедлива система на народната общност.
Никога в Германия не е имало толкова много доволни от плодовете на своя труд хора, както в последните години преди сегашната война. Не напразно работничеството е дълбоко благодарно на Водача; не току-тъй интелигенцията се притече към него, за да работи за осъществяването на неговите идеи; предаността на офицерството и на армията изобщо към новия и Върховен вожд, както и възторгът на младежта, която боготвори Фюрера, са най-бляскавият израз на пълното и доброволно сливане между народ и водач. При наличността на тези факти, нека се попитаме кой се бореше против Хитлер, от самото начало досега, т. е. Кои щяха да осуетят придобивките на националсоциализма, ако бяха успели в борбата си? На първо място, това бе властвуващата тогава социална демокрация, която обаче, бързо разбра, че не може да воюва със своето негодно оръжие и отстъпи, дори се присъедини отчасти към своя нов и пълен с младежка мощ събрат – националсоциализма. Останаха, обаче, онези социални паразити и политически провокатори, които, скрити зад кулисите на социалдемократическото управление, дърпаха конците на властвуващите марионетки.
След оттеглянето на социалдемократите, Хитлер се намери лице с лице срещу непримиримите си врагове: юдеомасоните и комунистите. Германската плутокрация,която субсидираше морално и материално либералната демокрация (като удобно прикритие на свободното капиталистическо производство и размяна, под булото на един привиден парламентаризъм и псевдо-народовластие!) се оттегли, за да изчака края на сражението и да се присъедини, със свойствената и гъвкавост, към победителя. На мнозина едри капиталисти не можа да се откаже родолюбие –и те станаха истински сътрудници на новия строй.
Борбата с комунистите вътре в Германия бе кратка. Изоставени от работничеството, което в новия режим видя осъществени своите истински интереси, фанатизираните и непоправими подстрекатели слязоха от обществената сцена. Обаче Хитлер не прекрати борбата, защото съзнаваше своята висока мисия – да избави човечеството от червената чума, за да може то спокойно да заработи за новия ред. От заемането на властта до подписване на Московското споразумение през лятото на 1939 год., националсоциалистите са се борили неуморно и с всички културни средства против болшевизма.
В една съдържателна книга проф. Rogge изложи опитите и усилията на Хитлер да се споразумее с Англия, за да има осигурен тил и да се яви като мандатьор на културна Европа против азиатския болшевизъм. Известно време англичаните бяха благосклонни към мисията на Хитлер, но, под влияние на евреите и масоните, лондонското правителство взе отрицателно становище. Нещо повече: Англия започна да организира европейските държави в едно окръжаване на Германия, с цел, при даден от Лондон знак, всички да се нахвърлят върху нея и да я унищожат. Защо? Защото хитлеристите отнеха възможността на евреите да паразитствуват върху снагата на германския народ. Защото разтуриха масонските ложи, които бяха могъщо тайно сдружение за фактическо упражняване на политическата власт в държавата. И трето, защото националсоциализмът изобличи либералната демокрация като параван на свободната капиталистическа експлоатация и възвести епохата на народната общност, в която всеки ще живее от своя труд и ще получава според заслугите, що принася на общността.
Сега пъклените планове на болшевизма са документално установени и Европа е ужасена. “Демокрациите” щяха да съдействат, за да бъде цялата европейска интелигенция изтребена, а народната съвест поставена под наблюдението на ГПУ. Останалите живи щяха да вегетират под режима на една жестока болшевишка олигархия, скрита зад фасадата на “диктатурата на пролетариата”, също така, както капиталистическата олигархия 160 години се крие зад завесата на либералната демокрация. Светът е учуден, обаче, от съюза между азиатския болшевизъм и англо-американската “демокрация”. Смаяни са и мнозина комунисти, които още не са загубили напълно човешката си съвест и логика. Обаче, ние намираме този нечестив съюз за много естествен. Първо, дипломатическа традиция е за Англия да си служи с всички, дори с враговете си, за да избегне едно предстоящо нещастие, па после ще постъпи с помагача си тъй, както изискват същинските и интереси. Дори няма да се поколебае да го унищожи, или обезвреди, ползвайки се от неговата бойна умора. Който се дави и за змия се хваща, па като излезе на брега, обръща сопата. Другият партньор пък се надява, че той ще изиграе съюзника си, като го болшевизира ! Второ, посредничеството между “демокрациите” и болшевизма се извършва от лица, които са еднакво у дома си и на двете места – това са юдеомасоните.
Марксизмът е чисто еврейско учение. Болшевизмът, като негово продължение – също. Нека не се забравя, че първенците на руската революция бяха предимно евреи. Устроеният от Сталин процес против бившите му другари изнесе списъка на мнозина от тях – все руски и международни юдеи. Ние помислихме, че Сталин е очистил управлението си от евреи, обаче сега, през войната, ние видяхме, че все пак евреите са най-верните хора на режима му. Гдето и да са по света, каквито и да са по убеждения и по интереси, евреите са обединени в общата идея за мисията на юдейството. За сега, всички те са обединени в името на една цел: унищожението на хитлеристка Германия.
Телеграфът ни донесе, че в Америка е излязла една книга от евреина Кауфман, в която се проповядва, че германският народ трябва да изчезне от лицето на земята и то по един достоен за Юда жесток и коварен начин – като сто милиона германци, мъже, жени и деца, бъдат стерилизирани. Макар цивилизовано, еврейството показва, че е запазило по наследство азиатската суровост на древните семити. Не се говори вече за сваляне на режима в Германия, а за физическото унищожаване на един стомилионен високо културен и даровит народ. А германските войници трябвало да бъдат взети като вавилонски роби, да работят цял живот за възстановяване на разрушенията от войната. Евреите, следователно и болшевиците, имат един влиятелен посредник между тях и управляващите кръгове във всички “демократични” държави – това са масоните. Излишно е тук да напомням пряката връзка между евреи, масони и плутократи, от една страна, и евреи, масони и болшевишки управници, от друга страна.
Нека само си спомним, че емблемата на болшевизма е традиционната петолъчна звезда на масонството, само че в Москва тя е червена, а у масонските ложи и над Обществото на Народите е черната пентаграма. (Преди няколко дни Българската телеграфна агенция получи съобщението, че на масонската изложба в Бордо са били показани два портрета на американския президент г. Рузвелт като масон от висока степен. Същата агенция съобщи, че в книжата на Белградската масонска ложа е намерено благодарствено писмо, отправено от великия майстор на ложата Душан Милошевич до Рузвелт, в което се казва, че Югославия дължи съществуването си на “приятелската и мощна намеса на Съединените Щати в Париж” и се изказва пожелание за победата на демокрациите.. Известно е, че покойният Уилсън бе голям масон, следователно, заграбването на Македония и Западните покрайнини е било масонска работа, по самите сръбски признания.) Ще напомня още, че преди сегашната война се състоя в Лондон световен конгрес на масоните. Тук масонството от цял свят, под свирката на световното еврейство, си даде дума да защитава “мира, свободата и демокрацията”, което на масонски език значеше – да се запази мирът още няколко години, докато враговете на хитлеристка Германия се въоръжат напълно, за да я нападнат и унищожат. А заедно с това, да увековечат междудържавните неправди на Версайлската система, несмущаваното пиршество на капитализма и управителното господство на масоните.
За запазването на тези три юдеомасонски ценности, “демокрациите” насърчиха Съветска Русия да подготви нахлуване в Европа. От ужасите на това нахлуване; от увековечаването на лицемерната демокрация; от паразитството на международното еврейство; от експлоатацията на либералния капитализъм и от тайното господство на масоните – ни избави гениалната предвидливост на Адолф Хитлер и самоотвержеността на неговите войници – кръстоносци.