Истината прави добрите хора щастливи, но вбесява мошениците. Те градят своите измами дълго време, хабят и доста средства, за да сеят заблудите си. Напълно е естествено е, че няма да се радват когато са разобличени. Това съм го разбрал отдавна. В продължение на пет години моите опоненти не са ми спестили обидни думи, клевети и закани. Колкото и да се опитвах да проява разбиране, нищо не помогна.
Тъжно е да видиш как сънародници поддържат теории, които мачкат съзнанието ни. Тъжно е, че не се касае просто за залитания на определени изследователи, а за съзнателна, последователна политика на дезинформация. Тъжно е, че тези хора нямат ни срам, ни свян. Въпреки постоянно да излизат доказателства за балканските корени на старите българи, привържениците на иранската теория за произхода на дедите ни все още повтарят остарелите си мантри и отказват да приемат фактите.
Някои индивиди се възползват от това, че съществуват неясни, а и неправилни дефиниции. Понастоящем скити, сармати, алани, масагети, саки и т.н. са определени като “ирански” народи. Срещат изследователи, които смятат дедите ни за потомци на скити, сармати, саки, т.е. в лицето на старите българи се вижда “ирански” народ. Прародината на дедите ни бива поставяна в Средна Азия, а като наши роднини биват поставяни паштуни, иранци, талишци. Не се казва как са възникнали понятията арийци, иранци, нито пък се обяснява, че има разлика между името на древен народ и съвременно научно понятие...
Всеки има право на свое лично мнение, но когато някой реши да популяризира виждането си, не е редно да укрива важни факти. За жалост поддръжниците на иранската теория правят точно това. Не става дума за някакви малки подробности, а за важни данни от работите на различни стари автори.
![]() |
Карта от Световния атлас, на коятое отбелязан генезиса
на арийските народи и последователното
им разпространение в Европа и Азия. |
Едно от най-ценните свидетелства е това на Стефан Византийски. Той казва без увъртания, че скитите са тракийски народ. Те са обитавали територията на Добружда от незапомнени времена, а и са почитали тракийския бог Арес. Херодот твърди, че скитите правят олтари само на Арес, но и пояснява, че тези хора изпитват силна неприязън към чужди култове, обичаи, дрехи. Народът не прощава даже на царете, които се отклонят от родната традиция. За да могат скитите да почитат тракийския Арес, то те са го считали за свое божество.
Други интересни данни представя Дион Касий, който смята, че тракийското племе даки е част от скитите. Даките, наричани още гето-даки, или само гети обитават територията на Добруджа по време на Античността, но също така и черноморските степи – там където са земите на базилеите - царските скити.
От значение е твърдението на Страбон, който определя саките като източни скити. Векове по-рано Аристофан споделя, че саките са траки. Отново Страбон е този, който причислява сарматите към семейството на скитите. От друга страна Прокопий Цезарийски твърди, че сарматите принадлежат на общността на гетите.
За аланите Амиан Марцелин пише, че в по-стари времена те са били познати под името масагети. Йордан споделя за масагетите, че те са част от гетите, а и, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира. Нейното име е сродно на тракийското Тамир. Синът на Томира носи името Спаргапий, то показва близост с тракийското Спарка, Спарга.
Eто какво излиза, така наречените “иранци” – скити, сармати, саки, масагети и алани са свързани директно, или индиректно с траките. Да сте чували някога за това? Някой от поддръжниците на иранската теза за произхода на българите да е коментирал тези важни исторически свидетeлства? Никой не е направил това, нали?
Укрити са още много данни, които поясняват как част от дедите ни мигрират от Балканите в Азия и успяват да повлияят езика и културата на местното население. Луций Ариан разказва за тракийски поход стигнал чак до Индия. Старият автор обяснява, че преди идването на тракиеца Дионис индийците се хранели с кора от дървета и сурово месо. Дионис ги научил на земеделие, скотовъдство, занаяти, показал им как да строят жилища и градове, дал им и религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона.
Последното твърдение е доста интересно защото в действителност най-древното върховно божество на индийците носи името Брама. От друга страна Бромий е един от епитетите на бог Дионис. Бромий означава бръмчащият, шумящият...
Някой може да възрази, че разказа на Ариан почива само на някаква легенда, а приликата между името на върховното индийско божество с епитета на Дионис е случайност. Това би било верно, ако разполагахме единствено с писанията на Ариан. Те обаче са потвърдени от доста други стари автори. Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний Стари и Страбон също разказват за идването на Дионис в Индия.
Има и друго, в Северна Индия е намерена особен вид керамика, чийто прототип не е от регона. Археолозите са се натъкнали и на оръдия на труда, които са доста по-разични от местните. Учените признават, че се касае за предмети, които са внос от други земи, но не уточняват откъде. Истината е, че съдовете, брадвите, кирко-копачите имат прототип на Балканите и по-точно Варненския некропол, Стара Загора, Чавдар-Кремиковци и т.н.
Не само керамиката и оръдията на труда показват връзка с Източна Европа. На територията на Индия през трето хилядолетие преди Христа се появяват особен вид знаци. Около двадесет и четири от тях имат прототипи сред доста по-старата Балканска пименост.
Инд. - Индия -2500-1200 пр. ХристаБ. - Балканите - 4500-3500 пр. ХристаДионисовият поход е и така нареченото арийско нашествие. Както траките, така и арийците са бойци колесничари. Както траки, така и арийци жертват коне в гробовете на благородници.
Прародината на старите арийци е на Балканите. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че древното име на Тракия е Ария. Самите индийци смятат, че саките са потомци на кшатрия – воинската класа на арийците. Да не забравяме сведението на Аристофан, че саките са траки.
За древни балканци в Средна Азия разказва Плиний Стари локализирайки траките сарапари до Бактрия. Същият автор разполага кикони, туни и бризари на северозапад от Индия. Киконите са тракийско племе споменато от Омир, за туни, тюни пишат Херодот и Тукид, а в западна Тракия са локализирани бризеите.
Както виждаме съществува изобилие от данни за тракийски преселения в Средна Азия и тяхното влияние върху местното население. Обитавалите Азия сарапари, кикони, туни, бризари, масагети, алани, сармати, скити са с балкански корени. Присъствието им в земите на индийци, перси и др. е само колонизация, нищо повече.
Вместо тези данни да се представят на българския читател, някои хорица предпочитат да ни внушават, че дедите ни идват от Бактрия, че нашите корени са край Памир и Тибет. По същатата логика трябва да се каже, че прародината на англо-саксите не е Северна Европа, а Индия...понеже английското присъствие в Индия е добре документирано...но това е лудост, нали?
Поради това, че в миналото важни данни бяха укрити, стана възможно да се правят спекулации. Германците се обявиха за арийци, макар да няма нито един исторически извор, който да ги свърже с Индия. Няма и артефакти от земите на Германия показващи връзка с Индия. За езика да не говорим – немския няма нищо общо с този на ведическите арийци.
Арийските глаголи вартати, смаяти, суапати, паати са почти идентични на стблг. врьтъти-въртя, смеяти-смея, съпати-спя, пити-пия, но нямат нищо общо с немските drehen, lächeln, slafen, trinken.
Приликите между тракийски, български и арийски са лесни за обяснение, ако приемем, че ние българите сме наследници на Залмоксис и Орфей, и, че прародината на древните арийци е на Балканите...както свидетелства Стефан Византийски.
Благодарение на преселенията си, траките разпространяват своя език и култура сред народите на Средна Азия. Походите на дедите ни са започнали още през четвърто-трето хилядолетие преди Христа. Дълго време предците ни са били благородническата прослойка на старите индийци и перси. С течение на времето обаче, местното население е оспорило властта имайки значително числено превъзходство. В началото дедите ни са имали предимството на знанията и технологиите, по-късно азиатците придобиват същите знания и умения...а и жажда за власт.
Известна част от дедите ни загива в сблъсъци с азиатските народи, друга част е асимирилана от тях, а със сигурност е имало и такива, които са се завърнали в своята стара земя – Балканите.
Същият този процес се наблюдава и при римляните. Те успяват да колонизират много територии в Европа, Азия и Африка. В покорените територии римляните оказват езиково и културно влияние, но в по-късни времена са прогонени от местното население. Това е истина, която никой не оспорва, но стане ли дума, че нашите деди са покорявали и повлиявали други народи много преди римляните, това бива обявявано за глупост, шовинизъм и т.н.
Пренебрегват се доказателства от исторически извори, археология, ономастика. Това не само не е научен метод, но е и непочтено деяние. Кой е прав и кой не е показват фактите, не желанията на този и онзи. Никой няма право да укрива важни данни, без които картината на реалността би била изкривена.
Наивно е от страна на хората сеещи заблуди да си мислят, че номерът им ще минава вечно. Понастоящем всичко може да се провери. Специализираната литература вече не е привилегия за малка, избрана група хора. Днес не е толкова лесно да се запуши устата на някого. Започнат ли се преследвания против някого, българите ще започнат да задават неудобни въпроси...
Да се спре истината е невъзможно. Доказателствата за местните корени на народа ни се трупат. Трупат се и сведенията показващи какво сме дали на света. Става все по-ясно, че Прометей е само олицетворение на един народ, който е извадил много други хора от мрака. Прометей е син на титана Япет, а за титаните се е знаело, че са свободолюбиви и непокорни. В битката с боговете титаните биват изпепелени, но не изчезват. От тяхната пепел се издига един народ с невероятна сила и способности – траките. Това, че те са наши деди се доказва и от типичното българско качество – способността да се въздигнем от пепелищата и да започнем да градим отново.
АВТОР: ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
