На 24.04.2021 г. се навършват 106 години от арменския геноцид, отнел живота на близо 1,5 милиона души. В периода 1915-1916 г. в Османската империя са извършени масови кланета и насилствена масова депортация на над един милион арменци. Темата и до днес продължава да предизвиква спорове дори на международно ниво, тъй като Турция отказва да признае случилото се за геноцид. До момента над 25 държави са признали геноцида над арменците, но България все още не е сред тях. На 24 април 2015 г. българският парламент призна „масовото изтребление“ над арменците в Османската империя в периода 1915 – 1922 г., като замени думата „геноцид“ в първоначално предложения текст на документа.
![]()
Част от този бежански поток идва в България, където са радушно приети и приютени. Но това не е първият път, когато България се превръща във втора майка на арменците. Арменските кланета от 1894 – 1896 г., когато в Османската империя насилствено задушават арменското национално движение, са и първия път, когато те са репресирани, преследвани и убивани, като тогава броят на жертвите достига 300 000, а над 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България. Арменците, изгубили всичко в кървавите „абдулхамидови“ дни, бягат към пределите на страната ни.
Повече от сто години след тази дата Турция продължава да твърди, че между 300 000 до 500 000 арменци и поне толкова турци умират по време на гражданско неподчинение, когато арменците се надигат срещу техните османски владетели и застават на страната на нахлуващите руски войски. До ден днешен Анкара реагира гневно на решението на световни лидери за признаване на геноцид и смята това за опит за натиск. Оцелелите по време на геноцида арменци изоставят всичко и бягат, за да спасят себе си и семействата си.
Това е причина за четирикратно увеличение на броя им в България. Един млад поет – Пейо Яворов, телеграфист в Поморие, е трогнат от тяхното страдание и написва безсмъртното си стихотворение “Арменци”. Арменци“, според някои източници, е написано през 1896 г., според други – през 1899 г., като е и публикувано за пръв път в списание „Мисъл“ през 1900 г.
"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик —
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей..."
По време на Балканската война арменската общност наброява близо 20 хил. души. Геноцидът през 1915 г. довежда до ново двукратно увеличение на тази бройка. През 1923 г. въпреки следвоенната разруха и българите-бежанци от отнетите ни земи, правителството на Александър Стамболийски дава на всички арменски изгнаници българско гражданство. Българските власти правят нещо повече – отварят и трансграничен коридор към други страни за бягащите стотици хиляди арменци, а Правителството, Червеният кръст и Православната църква помагат на клетниците да получат първите международни пасавани, които им откриват пътя към останалите арменски общности по света.