Малко след утвърждаването на Джо Байдън за президент станахме свидетели на дигитална кристална нощ. В рамките на 24 часа се случи следното:
Facebook премахна (засега временно) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп.
Twitter премахна (завинаги) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп от социалните мрежи и цензурира тежко официалния президентски акаунт на САЩ.
Twitter премахна около 100 000 акаунта – последователи на Доналд Тръмп и републиканската партия.
Свободната от цензура социална мрежа Parler беше премахната от Google Play Store и Apple App Store, с което направи инсталацията на мобилни устройства от трудна до невъзможна.
Amazon обяви, че ще премахне Parler от хостинг услугата си AWS на 11 Януари.
Това се случва малко над два месеца, след като Facebook и Google предрешиха немалка част от американския вот, цензурирайки скандал за сина на Джо Байдън малко преди изборите.
През миналите години други социални мрежи бяха подложени на подобен терор, като освен горното разплащателни компании – например PayPal задушаваха всякакви плащания към тях.
Безпрецедентната атака на технологичните корпорации биха повдигнали съмнения за картел за недопускане на конкуренция – в най-добрия случай. Това, обаче е далеч по-малък проблем, защото те на практика се поставят не само над тези закони. Те поставят икономическата мощ, превърната в медийно влияние над всякаква политическа власт. Най-вече защото вече го няма единственият човек, който им пречеше.
Доналд Тръмп беше бъг, системна грешка в корпоративния глобализъм. Изключително опасен прецедент, който застрашаваше целия ред, създаден да обслужва шепа хегемони. Заради това, той не просто трябваше да загуби. Той трябва да бъде низвергнат и унижен – направен пример, за това какво се случва на всеки дръзнал да се изправи срещу всепроникващата власт на „либералния“ световен ред.
Как се стигнахме тук?
Всяка голяма трагедия, всяка „социална“ революция (Френската, Болшевишката) не е продукт на „бедните, онеправдани и отрудени маси“, а на дребни буржоазни елити, които искат подмяна на „текущите елити. Най-често, самообявили се „интелектуалци“, борци за социална и класова справедливост, бивша прислуга в настоящата аристокрация и всякакви други индивиди без реален работен ден. Желанието на безполезната част от буржоазията да стане аристокрация винаги води до кръв.
След отхвърлянето на Стария режим, след решаването на (иначе належащия) проблем със СССР, се изгради новата, този път световна, „аристокрация“. Бюрократично-технократично общество, което не действа грубо.
Напротив, действията са меки, със социално остракиране и продължителна пропаганда. Всеки, който не е съгласен става социален отшелник, изолиран от обществото – гледал като заразен болен, осъден да не зарази „правилното“ мислене. Без необходимост от велика конспирация или „нов световен ред“.
Повечето не са лоши хора, повечето едва ли дори разбират, освен инстинктивно, че нещо не е наред. Когато всички медии, на свой ред, заплашени от изолация от „правилния наратив“ постоянно маскират, като „борба срещу нацизма / расизма / хомофобията / трансфобията“, когато всичко, което е вкусът на деня, вече е „човешко право“, като всички корпорации са принудени да участват в това колективно лицемерие, кръгът се затваря. Перфектен perpetuum mobile. Наивните, но идеалистични последователи на Робеспиер и Ленин вероятно са мислили същото.