След обиколката на западния фронт и възстановяването честта на България с издигането на Българското Знаме в Ньой, генерал Жеков беше на 29 юли 1940 г. в Берхтесгаден при Хитлер, който обрадва душата и сърцето на стария воин, като подхрани надеждата му, че и за България ще настанат по-светли дни. А на 2 август с. г. Хитлер писа на една още по-голяма личност от неотдавнашната българска история:... „смея да кажа, че винаги съм се отнасял с голяма симпатия спрямо българските ревизионистични претенции. Може би, не е далеч времето, когато те ще бъдат осъществени!”. С помощта и по застъпничеството на Хитлер ни беше върната златна Добруджа; със скъпите жертви на Хитлеровите войски ни бяха възвърнати изстрадала Македония и жадуваното Беломорие! В чиста българска благодарност за всичко сторено от Водача на Велика Германия за моята Родина, посвещавам следващото изложение на този, за когото е написано — на Адолф Хитлер. (Авторът)
С една рядка интуиция, онази най-скритна и най-нежна способност на душата, Хитлер знаеше, когато влезе като седми член на малката и неизвестна „Германска работническа партия”, че ще може „от нищо да създаде едно велико нещо”. Тази негова способност да предчувства го подтикна да каже още в началото на движението онези пророчески думи: „Това, що се организира днес, ще бъде по значение и резултат по-голямо от Световната война. То ще се надигне на немска земя за в полза на целия свят!”
ИЗТЕГЛИ - DOWNLOAD - HERUNTERLADEN