Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни, които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност.
Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от личното им обкръжени, телевизия, или виртуална социална мрежа. От хората, които живеят и създават фалшивите цели и идеали, които всеки се бори да постигне, но за радост или нещастие, все не постига. Става дума за физически постижения, които са все илюзорни. Затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. Живеейки по този начин, душата им може никога да не потърси свободата си. Техните желания, може никога да не се сбъднат, така, че те искат да бъдат нещо друго.
Но ако разумът излезе на повърхността, и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си и могат дори да получат нервна криза. Но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си.
И понеже сме на непозната територия мозъкът ни започва да се пренастройва като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя? И кои са тези хора, места, времена, събития или неща към, които имам определено пристрастяване, и с които не искам да се разделя?
Това е коренът на човешките трагедии! ...