Адолф Хитлер и християнството

Денацификация – (на немски: Entnazifizierung) — комплекс от мерки за изчистване на всички сфери на обществото от националсоциалистическата идеология и наследство. Решението е взето на Постдамската конференция от трима левичари (богоборци).

Този процес включва репресии, убийства, най-обикновени лъжи и манипулации, медийно затъмнение, „изчистване“ биографиите на важни, дори велики хора заради връзки с нацистката партия, елементарно укриване на истината. По времето на т.нар. „перестройка“ в „бившия“ соц. блок започва издаването на „конспиративна литература“, която допълнително продължава с лицемерните лъжи на победителите от Втората световна война относно НСДАП и лидерът на Оста и Третия Райх – Адолф Хитлер. Няма да се спирам подробно върху всички празнословия и откровени съчинения, изписани и изприказвани за Фюрера, но няма как да не обърна внимание на най-голямата лъжа - религиозната му принадлежност. Десетилетия наред Хитлер бе нарочен за атеист, после се появиха разни неясни обяснения, че бил окултист, дори езичник. По последни данни той е"извънземен-вотанист". Нямам претенциите за изчерпателност по темата, но все някога трябва да се започне и да се каже истината такава каквато е, не такава каквато ни я представят левичарите – болшевики, демократи, конспиратори и прoчие.

Какъв по вероизповедание е бил Адолф Хитлер?

Ген. Герхард Енгел в дневника си цитира Хитлер : “И преди и сега аз съм Католик и винаги ще си остана такъв”.

Адолф Хитлер произхожда от силно религиозно католическо семейство. Баща му Алоис Хитлер (Шикългрубер) е бил кръстен в Католическа църква още като дете. До края на живота си остава верен на католицизма. Майка му – Клара е била изключително набожна жена, която не е пропускала неделен ден в местната църква. Възпитанието на младият Адолф се е провеждало в благочестива християнска среда.

Гробът на родителите на Хитлер

През 1897 г. Хитлер е записан в Бенедиктинско килийно училище (манастира Ламбах, където младият Адолф за първи път вижда свастика). Пее в църковния хор. Завършва пръв в класа с най-високо отличие. За този си период Хитлер си спомня следното: „Тъй като през свободното си време получавах уроци по пеене в манастира Ламбах, имах уникалната възможност да се опияня с тържественото великолепие на брилиянтните църковни празници. Изглеждаше ми напълно естествено да се отнасям към игумена на манастира като към най-високия и желан образец за подражание, точно както баща ми считаше за негов образец селския свещеник.“

В онзи период е министрант, помага на свещениците при отслужването на месите и дори самият той иска да стане свещеник. Любим автор на младият Адолф бил Карл Май. (За съжаление много хора в България си нямат представа и до днес, че Май е бил набожен човек, който използвал своите романи за да споделя разбиранията си за Християнството като религия на доброто срещу атеистите и езичниците в Америка и мюсюлманите в Ориента. Християнските му разбирания са силно цензурирани в издаваните книги преди 1989 г. в НРБ).

Политически Хитлер е повлиян от две партии, от които черпи идеи при оформянето си като политик - Християнсоциалната партия на Карл Люгер (изявен католик) и Великогерманската партия на барон фон Шьонерер (протестант). Мечтата му е да види партия, обединяваща възгледите на тези две.

Периодът на Първата световна война е свързан с голямо духовно единение. Католическата църква играе огромна роля, повдигайки духа на войниците. (Хубаво е да се спомене, че именно ПСВ и католическите литургии осветяват правилния път за Бенито Мусолини и от атеист той се превръща в ревностен християнин. Който е чел дневниците му за войната знае за какво пиша).

Управлението на НСДАП:

Още при стъпването си на власт Адолф Хитлер забранява Дружеството на германските атеисти (свободномислещи хора) – Deutscher Freidenkerbund, организация наброяваща над 500 000 души в началото на 30-те. Лидерът на атеистите - Max Sievers е гилотиниран през 1944 г.

Издават се закони срещу окултисти, астролози, врачки, теософи и антропософи.Окултистите са широко толерирани във Ваймарската република. Адолф Хитлер заявява следното: „Няма да позволим на хора, занимаващи се с мистика, окултизъм и със страст за опознаване на тайните на отвъдното, да се прокраднат в нашето движение. Тези хора не са националсоциалисти.“ - Нюрнберг, 06.09.1938 г.

Според националсоциалистическата идеология Бог е първичен, а държавата вторична!

НСДАП се обявява за привърженик на ""Позитивното християнство"". Партията няма как да се обвърже само с едно религиозно вероизповедание, защото Германия е разделена между католици и протестанти от различни течения (за разлика от Италия, където около 90% са католици, резонно Дучето обявява католицизма за ""религията на Римската империя""). Има опит за реформация – за обединяване на двете църкви в единна - Deutsche Christen, под водачеството на Людвик Мюлер.

Адолф Хитлер въвежда задължително вероучение в германските училища, премахнато от Ваймарската република. Още на 20 юли 1933 г. Третият Райх сключва Конкордат с Ватикана и папа Пий XII. Този договор легитимира германският Райх на Адолф Хитлер пред целия католически свят.

"Моята най-възвишена цел ще бъде да видя в новата НСДАП последователите на двете вероизповедания (католици и протестанти) ще могат да съжителстват мирно заедно, рамо до рамо, така че да могат да се борят заедно срещу силата на смъртния враг на всеки истински Християнин" - 26.02.1925 г.

Абортите и хомосексуализмът се наказват от закона. Масонството (езичеството) е осъдено, забранено и преследвано още от 1935 г.

Хитлер не веднъж е изразявал отвращението си от езичниците!

"За народните маси езичниците бяха обект на подигравка, но евреинът имаше голям интерес от това да третира тези фолклорни комедианти с уважение и да ги предпочита пред истинските мъже готови да се борят за утвърждаването на Германската държава".

Оскърбвянето на Бога и религиозното чуство са наказуеми в Третия Райх. Германската държава поема разходите и на католическата и на протестантската църкви, като не им забранява да набавят църковен данък от своите членове. Евангелската, католическата, старо-католическата, ортодоксалната, общините на методистите и баптистите и други са публично-правни тела и се ползват с особена правна защита.

Неделните дни и всички църковни празници са законни и се намират под законна защита. Създадено е специално министерство за църковните работи. От 1933 г. до 1939 г. са построени 270 протестантски и 230 католически църкви. Държавата е помагала със значителни суми за построяването на доста от тях. Масово въвеждане на капеланството в немската армия (всяка дивизия има свой капелан).

Всички изявени лица на НСДАП са били християни и то възпитани от малки. Адолф Хитлер плаща десятъка си към местната енорийска католическа църква до месец март 1945 г. Той никога не е отлъчван и умира като католик.

„Адолф Хитлер, син на Католическата църква умря, защитавайки Християнството. Разбираемо е, че не могат да се намерят думи за оплакване на неговата смърт, когато могат да се намерят толкова много за възхваляване на живота му. Над неговите останки стои неговата величествена морална фигура. С мъченическа длан Бог дава на Хитлер лаврите на Победата.“ – ген. Франсиско Франко, „Knight of the Order of Christ“, публикуван на 30 май 1945 г. в деня на смъртта на Хитлер.