Книгата „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропогеографски и демографски обзор” представлява един новаторски опит да се опише и систематизира възможно най-големия достъпен обем информация за българите извън България и население в съседните Балкански страни което е загубило българското си съзнание поради стечение на историческите и политически обстоятелства, но е от български произход.
Днес повечето българи изобщо не се замислят върху този въпрос, а тези които все пак се интересуват от него, се сещат единствено за българите от Западните покрайнини, Банат и Бесарабия. Дори и за Македония започва трайно да се налага мнението, основно чрез проводниците на глобалистичната пропаганада, че там вече живее различен от нас народ.
Не е подмината и темата за произхода на днешните българи, въпрос доста подценяван в българската и световната историография, както в миналото, така и в наши дни. В съзнанието на средностатистическия българин все още битува представата за митичното племе „прабългари“ – дивашко монголско или тюркско чергарско племе с неизяснен произход от кой знае какви диви и миризливи орди с криви крака и дръпнати очи. Оказва се, всъщност, че нашите предци не само, че не са били претопени от „околното славянско море“, както традиционно (и без доказателства) се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етно-нима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете.Заселванията на древни българи на Балканите дават отражение и върху формирането на българската народност и утвърждаването на етнонима българи: древнобългарският елемент взема участие в генетическата консолидация между ранни българи и славяни не само в тясната ивица между Дунав и Черно море, а на цялата територия на полуострова, с изключение на крайната му северозападна част и на Егейското крайбрежие.
Във вече продължилата 30 години национална агония, наричана „преход” се наблюдават тревожни процеси на разпад на българското национално съзнание и формиране на ново такова сред някои етнически и религиозни общности у нас, при това изцяло на антибългарска основа. Ето защо необходимостта от такъв труд е голяма, особено и поради факта че представителите на академичната ни наука избягват тази проблематика, поради насадени от миналото и закрепени в съвремието ни комплекси: да не дразним съседите, да ни би в Европа да ни помислят за националисти и т.н.
Книгата е подплатена и с богата статистическа информация за българските общности и селища останали извън сегашните български граници. Осветлява и един твърде малко засяган въпрос свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Балканските войни, вкл. и до нашето време, както и наличието на българоезично население в Гърция съхранило се до днес. Интересен е и опитът да се проследят детайлно всички миграции и преселения на българско по произход население в рамките на българското етническо землище, а и извън него, осъществени по време на турското робство, където също има много неосветлени и неясни моменти.
В заключението си, авторът припомня твърде болезнените теми от нашето съвремие, за българския нихилизъм, чуждопоклоничество и „криворазбраната демокрация” която върви ръка за ръка с пълната обществена и национална безотговорност! Разглежда и негативните процеси протичащи в народопсихологията на съвременните българи, изразяващи се в липса на национално съзнание, незаинтересованост към всичко което не опира пряко до индивидуалното битие, краен егоизъм и консумативизъм, силното ограничаване на интелектуалните и културни потребности и замяната им със сурогатите на масовата чалга-(псевдо)култура. На мнозина изводите му могат да се сторят крайни, но такава е жестоката истина и тя не бива да се спестява. Считам, че въпросният труд ще бъде интересен за всеки българин интересуващ се от съдбата на България.
ИЗТЕГЛИ КНИГАТА
Днес повечето българи изобщо не се замислят върху този въпрос, а тези които все пак се интересуват от него, се сещат единствено за българите от Западните покрайнини, Банат и Бесарабия. Дори и за Македония започва трайно да се налага мнението, основно чрез проводниците на глобалистичната пропаганада, че там вече живее различен от нас народ.
Не е подмината и темата за произхода на днешните българи, въпрос доста подценяван в българската и световната историография, както в миналото, така и в наши дни. В съзнанието на средностатистическия българин все още битува представата за митичното племе „прабългари“ – дивашко монголско или тюркско чергарско племе с неизяснен произход от кой знае какви диви и миризливи орди с криви крака и дръпнати очи. Оказва се, всъщност, че нашите предци не само, че не са били претопени от „околното славянско море“, както традиционно (и без доказателства) се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етно-нима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете.Заселванията на древни българи на Балканите дават отражение и върху формирането на българската народност и утвърждаването на етнонима българи: древнобългарският елемент взема участие в генетическата консолидация между ранни българи и славяни не само в тясната ивица между Дунав и Черно море, а на цялата територия на полуострова, с изключение на крайната му северозападна част и на Егейското крайбрежие.
Във вече продължилата 30 години национална агония, наричана „преход” се наблюдават тревожни процеси на разпад на българското национално съзнание и формиране на ново такова сред някои етнически и религиозни общности у нас, при това изцяло на антибългарска основа. Ето защо необходимостта от такъв труд е голяма, особено и поради факта че представителите на академичната ни наука избягват тази проблематика, поради насадени от миналото и закрепени в съвремието ни комплекси: да не дразним съседите, да ни би в Европа да ни помислят за националисти и т.н.
Книгата е подплатена и с богата статистическа информация за българските общности и селища останали извън сегашните български граници. Осветлява и един твърде малко засяган въпрос свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Балканските войни, вкл. и до нашето време, както и наличието на българоезично население в Гърция съхранило се до днес. Интересен е и опитът да се проследят детайлно всички миграции и преселения на българско по произход население в рамките на българското етническо землище, а и извън него, осъществени по време на турското робство, където също има много неосветлени и неясни моменти.
В заключението си, авторът припомня твърде болезнените теми от нашето съвремие, за българския нихилизъм, чуждопоклоничество и „криворазбраната демокрация” която върви ръка за ръка с пълната обществена и национална безотговорност! Разглежда и негативните процеси протичащи в народопсихологията на съвременните българи, изразяващи се в липса на национално съзнание, незаинтересованост към всичко което не опира пряко до индивидуалното битие, краен егоизъм и консумативизъм, силното ограничаване на интелектуалните и културни потребности и замяната им със сурогатите на масовата чалга-(псевдо)култура. На мнозина изводите му могат да се сторят крайни, но такава е жестоката истина и тя не бива да се спестява. Считам, че въпросният труд ще бъде интересен за всеки българин интересуващ се от съдбата на България.
ИЗТЕГЛИ КНИГАТА