Достойни ли сме да сведем глава в деня на Съединението? Или само поглед в омерзеното си настояще

Днес отбелязваме 134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Но достойни ли сме да сведем глави пред онези… „Лудите глави“, които имаха волята и куража да не подгънат крак пред диктата на Великите сили. Те носиха духа на национално-освободителното движение и въплатиха с делото си светлия идеал за единна България.

Днешните историци наричат събитието „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, извършена само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва българските земи. Оценките не са емоционално пресилени, а обективни и точни; факти, поставени в контекста на времето; събития, определили посоката и образа на съвременна България. Първата крачка към осъществяване на националния идеал за единение на България е направена в нощта срещу 6 септември 1885 г. Тогава стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешният град Съединение се отправят към Пловдив.

Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Извършено е  съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.Така България осъществява част от националните си идеали.

Днес е велик ден от историята ни, но  тъжен за нас. Защото величието на “Лудите глави“ и техният пример ни кара гузно да сведем поглед в омерзеното си настояще..