През последните няколко десетилетия значението на думата “прогрес” се промени толкова съществено, че понякога става трудно да бъде схванато. В повечето от страните на славния някога Западен свят, когато някой днес каже “прогресивен”, има предвид толерантност, включване и равенство спрямо типове поведение и начин на мислене, които доскоро бяха възприемани като абсолютно неприемливи, морално сбъркани и дори греховни. По някакъв странен начин т. нар. прогресивисти забравят на какво дължим невероятния успех и безпрецедентен възход, които направиха западните общества толкова велики.
![]()
Консервативните ценности се определят за такива, защото за да запазиш (консервираш) нещо, то на първо място трябва да е добро само по себе си. Ако обаче не бъде покрито със защитна обвивка, ще се развали. Представете си просто консерва с филе от риба тон или пък бутилка от любимата си напитка – веднъж отворени, е само въпрос на време да загубят качествата си. По същия начин и на обещствата от християнския Запад не отне дълго, за да преминат от традиционно голямото и щастливо семейство като гръбнак на нацията към наемането на травестити, които да обучават малките деца на това да бъдат възприемчиви към всевъзможните форми на себеизразяване, без значение колко странни, пошли и дори извратени са те.
Самата идея объркан сексуално човек да прокламира пред невръстни деца прогресивната кауза на, да речем, “Травестита Супергерой” е крайно възмутителна. Първо, това е неразумно и неестествено. Второ, това далеч не е правилно разбран прогрес. Не личностно ниво, всеки път, когато научи нов език или се запознае с природата на някое същество, човек успява да развие себе си и живота си. Погледнато в по-голям мащаб, общностите и нациите осъществяват прогрес, когато намерят по-добър начин да живеят, да организират по-ефективно околната им среда, да изграждат по-качествена и надеждна инфраструктура, по-функционални сгради, по-умни градове и т.н.
Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде търсен там, където няма нужда от него – например в християнската идеология или определянето на семейните морал и ценности. Никой не може да осъвършенства или прекрои любовта между мъжа и жената, още по-малко чудотворната им способност да създават нов живот. Западът се е самозабравил, опитва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем как ще приключи това. На всичко отгоре влага все по-малко старание да осъществява истински прогрес – да развива страните си, търговията помежду им, критичната инфраструктура и други съществени приоритети. Разбира се, той все още е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?
Вземете за пример впечатляващите темпове на развитие в Китай. Там не са се вглъбили в това да прокарат на всяка цена законодателни промени, гарантиращи правата на ЛГБТ малцинствата да отглеждат деца или да обучават чуждите в морал и ценности, които собствените им родители не споделят. Напротив, съсредоточени са върху това неуморно и последователно да изграждат нови мостове, магистрали, летища, пристанища и всичко друго, което можете да си представите. Китайските машини скоростно работят не само върху физическите мегапроекти на страната, но и върху това да бъде догонен и по възможност дори изпреварен Запада. Нещо немислимо в нашето детство.
Но ето, който и да отиде в Китай днес, няма да си помисли, че е невъзможно. С впечатляващия си план да изгради нов Път на коприната Китай пренася топката в полето на Запада, а всички ние, които живеем тук, но наблюдаваме напредъка на Изтока, започваме да се чудим защо нашите собствени страни не се концентрират върху истински важните неща: строителство и развитие с същите или дори по-бързи темпове. Навярно, защото гражданите им са обсебени от това какво имат право да вършат, а не какво всъщност наистина трябва да бъде свършено и за какво носят отговорност самите те. Както винаги, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво наистина означава думата “прогрес”.
Самата идея объркан сексуално човек да прокламира пред невръстни деца прогресивната кауза на, да речем, “Травестита Супергерой” е крайно възмутителна. Първо, това е неразумно и неестествено. Второ, това далеч не е правилно разбран прогрес. Не личностно ниво, всеки път, когато научи нов език или се запознае с природата на някое същество, човек успява да развие себе си и живота си. Погледнато в по-голям мащаб, общностите и нациите осъществяват прогрес, когато намерят по-добър начин да живеят, да организират по-ефективно околната им среда, да изграждат по-качествена и надеждна инфраструктура, по-функционални сгради, по-умни градове и т.н.
Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде търсен там, където няма нужда от него – например в християнската идеология или определянето на семейните морал и ценности. Никой не може да осъвършенства или прекрои любовта между мъжа и жената, още по-малко чудотворната им способност да създават нов живот. Западът се е самозабравил, опитва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем как ще приключи това. На всичко отгоре влага все по-малко старание да осъществява истински прогрес – да развива страните си, търговията помежду им, критичната инфраструктура и други съществени приоритети. Разбира се, той все още е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?
Вземете за пример впечатляващите темпове на развитие в Китай. Там не са се вглъбили в това да прокарат на всяка цена законодателни промени, гарантиращи правата на ЛГБТ малцинствата да отглеждат деца или да обучават чуждите в морал и ценности, които собствените им родители не споделят. Напротив, съсредоточени са върху това неуморно и последователно да изграждат нови мостове, магистрали, летища, пристанища и всичко друго, което можете да си представите. Китайските машини скоростно работят не само върху физическите мегапроекти на страната, но и върху това да бъде догонен и по възможност дори изпреварен Запада. Нещо немислимо в нашето детство.
Но ето, който и да отиде в Китай днес, няма да си помисли, че е невъзможно. С впечатляващия си план да изгради нов Път на коприната Китай пренася топката в полето на Запада, а всички ние, които живеем тук, но наблюдаваме напредъка на Изтока, започваме да се чудим защо нашите собствени страни не се концентрират върху истински важните неща: строителство и развитие с същите или дори по-бързи темпове. Навярно, защото гражданите им са обсебени от това какво имат право да вършат, а не какво всъщност наистина трябва да бъде свършено и за какво носят отговорност самите те. Както винаги, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво наистина означава думата “прогрес”.