От няколко години предупреждавам за предстояща война срещу Иран. Въпросът е по какъв начин САЩ и Израел ще започнат атаката. Дали в началото ще бъде израелската самолетна и ракетна бомбардировка и чак след това американската, или обратното.
![]()
Иран не е нито Ирак, нито Либия, нито Сирия. От военна гледна точка той е много силна държава, която в конвенционална регионална война ще размаже САЩ и Израел. Но слабостта на Запада в момента е толкова голяма, че те могат да си въобразят, че войната ще ги спаси. И прословутият Армагедон ще започне, като неговият водовъртеж ще завлече всичко и всички и цялата структура, изградена в Близкия Изток след 1918 г. ще рухне.
Според някои експерти атаката срещу Иран може да започне до есента на 2019 г.
През последните месеци ескалацията се засили. САЩ излязоха от "ядрената сделка". Последва въвеждане на нови икономически санкции от САЩ срещу Иран. Американците придвижиха и нови сили към района на Персийския залив. В отговор Иран заяви, че може да затвори Ормузкия пролив. В Пентагона извадиха от архива отново ОPLAN 1002-18. Какво е това.
ОPLAN 1002-18 предвижда както война в Персийския залив срещу Иран, така и в ирански Хузестан където са концентрирани 80% от запасите на Иран от нефт и газ и 35% от запасите на страната от прясна вода.
Новите санкции на САЩ срещу Иран са акт на война. Нефтеното ембарго срещу Иран също означава война.
При Китай нещата са ясни. Иран е третият най-голям доставчик на енергоресурси за китайския пазар. Китай годишно купува от Иран около 20 процента от своя нефт.
Заради това фронтовете на новата голяма война вече са очертани, която веднага ще се превърне в световна. И ще ескалира до глобална ядрена. Нейното начало може да е всяко събитие в Ормузкия пролив.
Да се спрем на него отново по-подробно.
Географски 200-километровият Ормузки пролив съединява Персийския и Оманския заливи и е най-важната световна транспортна артерия, по която се осъществява над 40 процента от световния нефтен морски транзит и голяма част от газовия. През пролива минава нефтът от Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ, Кувейт и Ирак, както и целият втечнен газ от Катар. Това означава, че затварянето на пролива ще лиши от нефт основни страни-вносителки – предимно Южна Европа, Китай, Япония, Южна Корея, Индия.
Освен че Ормузкият пролив е най-важната транзитна точка за световните енергийни ресурси, той е и стратегически контролен пункт.
Трябва да се имат предвид и други важни неща.
Първото е географията на пролива.
Второто е ролята на Иран в контрола на пролива на основата на международното и суверенно право.
Морският трафик, който минава през Ормузкия пролив, е бил винаги в тясна връзка с военноморските сили на Иран, които се състоят от редовната иранска армия и революционната гвардия. Фактически иранските морски сили контролират Ормузкия пролив заедно с Оман чрез Оманския анклав Мусандум.
Още по-важно е, че да мине през Ормузкия пролив целият морски трафик, в това число и военните кораби на САЩ, трябва да минат през териториални води на Иран. Нито една държава не може да транзитира през Ормузкия пролив, без да мине през ирански териториални води и територии. Почти всички входове в Персийския залив са през ирански води, и повечето изходи са през водите на Оман.
Иран позволява на чуждите кораби да използват неговите териториални води с добра воля и на основата на Конвенцията на ООН за морското корабоплаване, която предвижда корабите да минават през Ормузкия пролив и други проливи на основата на скоростна и непрекъсната навигация от едно отворено пристанище към отворените морета. Въпреки че Иран се съобразява с тези договорености, той не е длъжен да ги спазва. Както САЩ, Иран подписа този международен договор, но не го е ратифицирал.
Сега парламентът на Иран прави преоценка на използването на иранските води в Ормузкия пролив. Има предложения всички чуждестранни военни кораби да не използват ирански териториални води и да не минават през пролива без разрешение на Иран.
Във военен сценарий американците ще действат извън Персийския залив от юг – от Оманския залив и Арабско море. Причините за това са свързани с географските реалности и с отбранителния потенциал на Иран. Американската морска сила е безспорна. Но тя не означава непобедимост. Военноморските сили на САЩ в Ормузкия пролив и в Персийския залив стават много уязвими.
Относителната теснота на Персийския залив го прави реално канал, поне в стратегически и военен контекст. Самолетоносачите и военните кораби са обречени в тези тесни крайбрежни води на залива.
А оттам ще действа военният потенциал на Иран. Неговият арсенал от ракети и торпеда ще унищожи американските кораби в залива. Даже малките патрулни катери в залива са заплаха за американските кораби. А те могат да изстрелват ракетен бараж, който ще унищожи или потопи всеки американски голям кораб покрай северните брегове на залива.
Целият свят вече знае, че при необходимост Иран ще затвори Ормузкия пролив за неопределено време. Заради това САЩ усилено работят в Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт, Оман и ОАЕ, за да пренасочат нефтените тръбопроводи, като заобиколят Ормузкия пролив и насочат нефта направо към Индийския океан, Червено и Средиземно море.
Вашингтон търси и алтернативни пътища през Турция, Йордания и Саудитска Арабия. Но проектите или са само на хартия, или са в началото на реализацията.
Но Техеран е готов да действа и извън Персийския залив и може да удари всички нефтопроводи, заобикалящи Ормузкия пролив. И в този случай географията е на страната на Иран. Даже ако тръбите заобиколят Ормузкия пролив, повечето нефтени залежи се намират в Персийския залив, или близо до неговите брегове, в близост до Иран, т.е. Техеран може да нанесе по тях ракетна, сухопътна или морска атака и съвсем не е необходимо да блокира Ормузкия пролив, за да спре енергоресурсите през него.
Едновременно Иран се опитва да пренасочи своя нефт след ембаргото към нови пазари. За него е важно да компенсира спирането на търговията с Южна Корея, Япония и Италия. Може да се предполага, че Саудитска Арабия ще компенсира липсващия на пазара ирански нефт, но увеличението няма да стане веднага и цените на нефта могат да стигнат до 300 долара за барел. Дали европейците са готови да заплатят за това в периода на катастрофа с допълнителна стагнация на своята икономика?
На пръв поглед САЩ са готови за бойни действия срещу Иран, но с перспективата от толкова мащабна война американците и НАТО още не са се сблъсквали.
Спорни са и възможностите на американската самолетоносачна авиация. Един самолетоносач има на борда си 48 изтребителя, но за да имат шансове за успех американците трябва да докарат в Персийския залив поне 5 самолетоносача.
Каква е ситуацията при Израел? Тел Авив има до 70 изтребители от необходимия клас, но без презареждане във въздуха, те няма да стигнат до нужните обекти. На второ място, от 70 бойни машини поне половината трябва да бъдат заделени за прикритие и разузнаване. Реално в нанасянето на удари ще могат да участват не повече от 24 израелски изтребители. Това количество спокойно може да бъде отразено от ПВО и ПРО на Иран.
По права линия разстоянието от Тел Авив до Техеран е 1562 км. Самолетите трябва да се върнат, т.е. стават 3124 км. Но всички самолети не летят по права линия, а правят дълбоки отклонения. Когато презареждат са по-бавни и се нуждаят от повече гориво. Обхватът на изтребителите F-15E е от 2100 до 3900 км с вътрешни, външни и допълнителни резервоари на пилоните, но и с нула въоръжение. Това означава, че техният обхват и ефективност рязко ще паднат.
Обхватът на F-15E е до 1852 км, но той е по-скоро теоретичен, отколкото реален.
Така че от Израел до сърцето на Иран е огромно разстояние за тактическата авиация даже с презареждане във въздуха, което все пак ще става над арабски държави.
По друг начин те могат да стигнат до Червено море, южно от Елат в международни води, след това до Арабско море и в района на Ормузкия пролив. Но това е много по-дълъг път. На връщане обаче те ще трябва да преминат през небето на Ирак и Йордания.
Иран, от своя страна, разполага с радари за ранно предупреждение, благодарение на които изненадващ израелски удар на практика е невъзможен. Самолетите ще бъдат открити през деня и нощта и при всички атмосферни условия.
![]()
Това означава, че за атаката остават корабите извън Персийския залив и подводниците с израелски крилати ракети. Но и подводниците не са най-сигурният вариант. Освен това, не е ясно дали крилатите ракети ще могат да пробият иранската отбрана в достатъчно количество.
САЩ ще се нуждаят от 300-400 самолета с наземно базиране плюс 200-300 самолета с палубно базиране. Но за провеждането на толкова мащабна операция възможностите на САЩ са дотолкова ограничени, че съвсем ги няма.
Американците могат да опитат въздушна настъпателна операция с 300 самолета, ако прехвърлят в района 4 самолетоносача. Но с тях няма да могат да разрушат целия ядрен потенциал на Иран, а и Иран няма да им позволи да направят това.
В момента е ясно, че Вашингтон и Тел Авив отново са пуснали сценария за подготовка на атаката срещу Иран и сега изглаждат детайлите. Онова, от което се нуждаят, е някакво събитие, което да предложат като претекст. Това е дефиницията на ционистката престъпна глупост, за да нанесат срещу Иран ядрен удар и да пуснат Третата световна война...
Според някои експерти атаката срещу Иран може да започне до есента на 2019 г.
През последните месеци ескалацията се засили. САЩ излязоха от "ядрената сделка". Последва въвеждане на нови икономически санкции от САЩ срещу Иран. Американците придвижиха и нови сили към района на Персийския залив. В отговор Иран заяви, че може да затвори Ормузкия пролив. В Пентагона извадиха от архива отново ОPLAN 1002-18. Какво е това.
ОPLAN 1002-18 предвижда както война в Персийския залив срещу Иран, така и в ирански Хузестан където са концентрирани 80% от запасите на Иран от нефт и газ и 35% от запасите на страната от прясна вода.
Новите санкции на САЩ срещу Иран са акт на война. Нефтеното ембарго срещу Иран също означава война.
При Китай нещата са ясни. Иран е третият най-голям доставчик на енергоресурси за китайския пазар. Китай годишно купува от Иран около 20 процента от своя нефт.
Заради това фронтовете на новата голяма война вече са очертани, която веднага ще се превърне в световна. И ще ескалира до глобална ядрена. Нейното начало може да е всяко събитие в Ормузкия пролив.
Да се спрем на него отново по-подробно.
Географски 200-километровият Ормузки пролив съединява Персийския и Оманския заливи и е най-важната световна транспортна артерия, по която се осъществява над 40 процента от световния нефтен морски транзит и голяма част от газовия. През пролива минава нефтът от Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ, Кувейт и Ирак, както и целият втечнен газ от Катар. Това означава, че затварянето на пролива ще лиши от нефт основни страни-вносителки – предимно Южна Европа, Китай, Япония, Южна Корея, Индия.
Освен че Ормузкият пролив е най-важната транзитна точка за световните енергийни ресурси, той е и стратегически контролен пункт.
Трябва да се имат предвид и други важни неща.
Първото е географията на пролива.
Второто е ролята на Иран в контрола на пролива на основата на международното и суверенно право.
Морският трафик, който минава през Ормузкия пролив, е бил винаги в тясна връзка с военноморските сили на Иран, които се състоят от редовната иранска армия и революционната гвардия. Фактически иранските морски сили контролират Ормузкия пролив заедно с Оман чрез Оманския анклав Мусандум.
Още по-важно е, че да мине през Ормузкия пролив целият морски трафик, в това число и военните кораби на САЩ, трябва да минат през териториални води на Иран. Нито една държава не може да транзитира през Ормузкия пролив, без да мине през ирански териториални води и територии. Почти всички входове в Персийския залив са през ирански води, и повечето изходи са през водите на Оман.
Иран позволява на чуждите кораби да използват неговите териториални води с добра воля и на основата на Конвенцията на ООН за морското корабоплаване, която предвижда корабите да минават през Ормузкия пролив и други проливи на основата на скоростна и непрекъсната навигация от едно отворено пристанище към отворените морета. Въпреки че Иран се съобразява с тези договорености, той не е длъжен да ги спазва. Както САЩ, Иран подписа този международен договор, но не го е ратифицирал.
Сега парламентът на Иран прави преоценка на използването на иранските води в Ормузкия пролив. Има предложения всички чуждестранни военни кораби да не използват ирански териториални води и да не минават през пролива без разрешение на Иран.
Във военен сценарий американците ще действат извън Персийския залив от юг – от Оманския залив и Арабско море. Причините за това са свързани с географските реалности и с отбранителния потенциал на Иран. Американската морска сила е безспорна. Но тя не означава непобедимост. Военноморските сили на САЩ в Ормузкия пролив и в Персийския залив стават много уязвими.
Относителната теснота на Персийския залив го прави реално канал, поне в стратегически и военен контекст. Самолетоносачите и военните кораби са обречени в тези тесни крайбрежни води на залива.
А оттам ще действа военният потенциал на Иран. Неговият арсенал от ракети и торпеда ще унищожи американските кораби в залива. Даже малките патрулни катери в залива са заплаха за американските кораби. А те могат да изстрелват ракетен бараж, който ще унищожи или потопи всеки американски голям кораб покрай северните брегове на залива.
Целият свят вече знае, че при необходимост Иран ще затвори Ормузкия пролив за неопределено време. Заради това САЩ усилено работят в Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт, Оман и ОАЕ, за да пренасочат нефтените тръбопроводи, като заобиколят Ормузкия пролив и насочат нефта направо към Индийския океан, Червено и Средиземно море.
Вашингтон търси и алтернативни пътища през Турция, Йордания и Саудитска Арабия. Но проектите или са само на хартия, или са в началото на реализацията.
Но Техеран е готов да действа и извън Персийския залив и може да удари всички нефтопроводи, заобикалящи Ормузкия пролив. И в този случай географията е на страната на Иран. Даже ако тръбите заобиколят Ормузкия пролив, повечето нефтени залежи се намират в Персийския залив, или близо до неговите брегове, в близост до Иран, т.е. Техеран може да нанесе по тях ракетна, сухопътна или морска атака и съвсем не е необходимо да блокира Ормузкия пролив, за да спре енергоресурсите през него.
Едновременно Иран се опитва да пренасочи своя нефт след ембаргото към нови пазари. За него е важно да компенсира спирането на търговията с Южна Корея, Япония и Италия. Може да се предполага, че Саудитска Арабия ще компенсира липсващия на пазара ирански нефт, но увеличението няма да стане веднага и цените на нефта могат да стигнат до 300 долара за барел. Дали европейците са готови да заплатят за това в периода на катастрофа с допълнителна стагнация на своята икономика?
На пръв поглед САЩ са готови за бойни действия срещу Иран, но с перспективата от толкова мащабна война американците и НАТО още не са се сблъсквали.
Спорни са и възможностите на американската самолетоносачна авиация. Един самолетоносач има на борда си 48 изтребителя, но за да имат шансове за успех американците трябва да докарат в Персийския залив поне 5 самолетоносача.
Каква е ситуацията при Израел? Тел Авив има до 70 изтребители от необходимия клас, но без презареждане във въздуха, те няма да стигнат до нужните обекти. На второ място, от 70 бойни машини поне половината трябва да бъдат заделени за прикритие и разузнаване. Реално в нанасянето на удари ще могат да участват не повече от 24 израелски изтребители. Това количество спокойно може да бъде отразено от ПВО и ПРО на Иран.
По права линия разстоянието от Тел Авив до Техеран е 1562 км. Самолетите трябва да се върнат, т.е. стават 3124 км. Но всички самолети не летят по права линия, а правят дълбоки отклонения. Когато презареждат са по-бавни и се нуждаят от повече гориво. Обхватът на изтребителите F-15E е от 2100 до 3900 км с вътрешни, външни и допълнителни резервоари на пилоните, но и с нула въоръжение. Това означава, че техният обхват и ефективност рязко ще паднат.
Обхватът на F-15E е до 1852 км, но той е по-скоро теоретичен, отколкото реален.
Така че от Израел до сърцето на Иран е огромно разстояние за тактическата авиация даже с презареждане във въздуха, което все пак ще става над арабски държави.
По друг начин те могат да стигнат до Червено море, южно от Елат в международни води, след това до Арабско море и в района на Ормузкия пролив. Но това е много по-дълъг път. На връщане обаче те ще трябва да преминат през небето на Ирак и Йордания.
Иран, от своя страна, разполага с радари за ранно предупреждение, благодарение на които изненадващ израелски удар на практика е невъзможен. Самолетите ще бъдат открити през деня и нощта и при всички атмосферни условия.
САЩ ще се нуждаят от 300-400 самолета с наземно базиране плюс 200-300 самолета с палубно базиране. Но за провеждането на толкова мащабна операция възможностите на САЩ са дотолкова ограничени, че съвсем ги няма.
Американците могат да опитат въздушна настъпателна операция с 300 самолета, ако прехвърлят в района 4 самолетоносача. Но с тях няма да могат да разрушат целия ядрен потенциал на Иран, а и Иран няма да им позволи да направят това.
В момента е ясно, че Вашингтон и Тел Авив отново са пуснали сценария за подготовка на атаката срещу Иран и сега изглаждат детайлите. Онова, от което се нуждаят, е някакво събитие, което да предложат като претекст. Това е дефиницията на ционистката престъпна глупост, за да нанесат срещу Иран ядрен удар и да пуснат Третата световна война...