Официално, дедите ни са споменати едва през IV век и то бегло. Повече информация, има при описания на събития от V, VI и VII век, а към Х век има и интересни подробности. За нашите държавници, чуждите летописци са ползвани титлите: imperator, dux, reges/rex, princeps, dominus, κανες υ βηγη, κανας υ βηγι, ἄρχοντος υβηγη, ἄρχον, ἄρχηγός, ἐκ θεοῦ ἄρχοντος, βασιλεύς, κυριος – император, господар, принц, владетел, господар, повелител.
![]()
Нито веднъж няма споменаване на хан или кан. По-важното е друго – самите наши деди нито веднъж не отварят дума за хан и кан. В работите Шестоднев и За Буквите, намираме следните изрази:
“господарю мой, княже славни”
“княза, седнал, в мантия
“на Бориса българския княз”
“на Растица моравския княз”
“на Коцел блатенския княз”
Дори да предположим, че чужденците, поради слабото разбиране на езика ни не са възприели правилно определени думи, свидетелството на старобългарските автори е красноречиво – Йоан Екзарх и Черноризец Храбър пишат за князе, а не за ханове и канове.
В документа наречен “Именник на българските владетели” срещаме:
“Исперих кнѧз”
“Есперих кнѧз”
“сii ҃е кнѧз”
“кнѧженïе”
Отново няма нито канове, нито ханове. След като нито в чужди, нито в домашни, български извори няма нито едно споменаване на хан, кан, то въвеждането на тези термини не е нищо повече от фантазия. Историята обаче се гради на факти, а не на фантазии и сега идва ред на въпроса: Как да наречем тези, които въз основа на фантазии са съчинили официалната ни история? Как да наречем тези, които въпреки, че понастоящем са запознати с фактите, отказват да приемат истината и продължават да разпространяват заблуди?
“господарю мой, княже славни”
“княза, седнал, в мантия
“на Бориса българския княз”
“на Растица моравския княз”
“на Коцел блатенския княз”
Дори да предположим, че чужденците, поради слабото разбиране на езика ни не са възприели правилно определени думи, свидетелството на старобългарските автори е красноречиво – Йоан Екзарх и Черноризец Храбър пишат за князе, а не за ханове и канове.
В документа наречен “Именник на българските владетели” срещаме:
“Исперих кнѧз”
“Есперих кнѧз”
“сii ҃е кнѧз”
“кнѧженïе”
Отново няма нито канове, нито ханове. След като нито в чужди, нито в домашни, български извори няма нито едно споменаване на хан, кан, то въвеждането на тези термини не е нищо повече от фантазия. Историята обаче се гради на факти, а не на фантазии и сега идва ред на въпроса: Как да наречем тези, които въз основа на фантазии са съчинили официалната ни история? Как да наречем тези, които въпреки, че понастоящем са запознати с фактите, отказват да приемат истината и продължават да разпространяват заблуди?