за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
„Патриот“ е стихотворение от Христо Ботев. Издавано за първи път в. „Будилник“, бр. 2 от 10 юни 1873 г.
Цялото стихотворение „Патриот” се отнася към разпадането на човешкото - изгубването на душата, превръщането и в безстойностена неприсъщност. Ботев строго следи „отношенията” между душата и тялото, тяхното единство и разединеност. Робската действителност е научила душата, насочила е нейните копнежи по грешни пътища. Те именно трябва да бъдат осмени със силата на сатиричното Ботево слово. Иронията „патриот”, „добър християнин”, „човек с добро сърце” пояснява същността на егоистичните страсти. Душата напуска човека, става чужда, оставяйки след себе си само низки страсти. „Патриот"е творба и за продажността на богатите и за изчезването на човека, неспособен да съществува в света на идеологията. „Патриотът” е лицемерът който използва душата на народа за да си осигури образ на социален първенец. Този образ се гради от фалшиви действия, използвайки наивността. Свободата, благотворителността са неща, с които може да се закичи всеки „патриот” и да се опита по този начин да гарантира престижния си статус. Затова и патриотизмът е като пара за закупуването на уважение от невежия, за охолен живот върху гърба на сиромасите. За Ботев, при когото в крайна степен присъства мотива за поставяне на общото над личното, няма нищо по-отблъскващо от подобна лицемерна “търговия” с човешкото доверие. Изобличителният патос на „Патриот” го доказва.