Днес са надигнали глава съвършенно непонятни на пръв поглед движения за „защита на правата на животните“, вегани, природозащитници, защитници на бездомните кучета и котки. Завоалирани под благовидните предлози против „страданията на животните“ или „нехуманно отношение към животните“, против това да „се краде млякото на бебета-животни“ тези течения най-вече намират почва в ума на млади хора, които разбират че нещо не е наред със света, в който живеят и искат да помогнат по някакъв начин, бил той и заблуден. Младостта със своята наивност е идеалното поле на засяване на тези опасни идеи.
Но тук въпросът е друг – от самото начало на човешката история животните са служили за храна на хората. Дори Чарлз Дарвин поставя човекът на върха на своята „еволюционна пирамида“. И никой никога не е посмял да постави под съмнение очевидната йерархия на човекът и животното. Никой разбира се до радикалните вегани и върлите защитници на животните. Веганизмът, като вид марксизъм тръгва от самозаблуждението, че храненето на човека може да бъде пълноценно без животински протеини и незаменини аминокиселни. Ако всичко свършваше със това – щеше да е супер, но веганите които са избрали за себе си и за децата си такъв „начин на живот“, като всяко малцинство отказват да бъдат толерантни към начина на живот на мнозинството.
![]()
Те се борят с културното ядро на нацията, която от векове се храни с животински храни. Те приравняват хората с животните, даже поставят хората на по-ниското съпало– тъй като според тях хората нямат моралното право да ядат животни. Техните лозунги от рода на „животните също имат чувства“, „животните също чувстват болка“ отнемат човечността на хората. Тъй като не може да се сравняват човешките чувства с животинските и не може да се сравнява човешката болка с животинската. Те просто не са еквивалентни. Човекът е мислещо, одухотворено, сложно същество. Дори от гледна точка на анатомията – структурата на човешката нервна система е значително по сложна, даваща възможност за далеч по широк спектър от чувства и емоции. Интелектуалният капацитет на хората и животните не може да бъде сравняван. Веганизмът е марксизъм – защото превръща човекът в животно. Когато семейство бедни хора се чудят как да си изхранват децата, а по телевизията показват демонстрации на млади хора, които протестират против „нечовешките условия“ в кравефермите – благосъстоянието на кой животински вид е на дневен ред? Колко обидно и унизително е това за човека? Тезата на веганите е, че „всичко е наред в човешкия свят“ или по-лошо – „нас не ни интересуват трудностите на хората“, а ние трябва да се борим с „по-важните“ проблеми свързани с благосъстоянието на животните. Това правят и зоозащитниците събиращи пари за лечение на улични кучета и котки, докато хиляди хора във същата страна умират, защото нямат средства за лечение или храна. Пенсионери умират от глад и ровят по кофите, докато млади хора тупащи се един друг по рамото събират пари за храна на бездомните животни. Деца и юноши живеят в страх докато се прибират към собствените си домове, тъй като бездомни кучета бродят на глутници по улиците. Защо тяхната безопасност не е по-важна от „правата“ на тези бездомни животни? Защото това е марксизъм в най-чистата му форма – човекът е не само животно, той е по ниско от самите животни...
Но тук въпросът е друг – от самото начало на човешката история животните са служили за храна на хората. Дори Чарлз Дарвин поставя човекът на върха на своята „еволюционна пирамида“. И никой никога не е посмял да постави под съмнение очевидната йерархия на човекът и животното. Никой разбира се до радикалните вегани и върлите защитници на животните. Веганизмът, като вид марксизъм тръгва от самозаблуждението, че храненето на човека може да бъде пълноценно без животински протеини и незаменини аминокиселни. Ако всичко свършваше със това – щеше да е супер, но веганите които са избрали за себе си и за децата си такъв „начин на живот“, като всяко малцинство отказват да бъдат толерантни към начина на живот на мнозинството.
