Опасностите от смесването на расите

Осъзнатите арийци, чуват ясно повика на кръвта и расата си, става въпрос за един и същ инстинкт за самосъхранение. Само свръх-неразумният човек вярва, че може да пребори природата. И това винаги е само в негова вреда. Когато две различни раси се смесят, наследствените материали никога не образуват нова наследствена маса, която може да бъде предадена по-нататък. От наследствената наука знаем, че при свързването факторите се комбинират произволно и независимо един от друг. При размножаване на такива мелези, които притежават повече от нормалното фактори те наново се разделят и се проявяват малко по малко в поколенията нататък. Всяко смесване на расата променя нейният хармоничен облик. Тук се появяват всичките недостатъци на здравословно, но преди всичко на духовно ниво. Мелезите са телесно, но и духовно нехармонични.

Да започнем с това, че условията за разведения животни и растения са твърде своеобразни. Селекционерът преследва при кръстосването съвършено други цели. При него съществува възможността в къси интервали планомерно да отгледа няколко поколения от интересуващия го вид. При това селекционерът провежда отбор на нужните му форми. По такъв начин се увеличава вероятността от това, че да се отдаде да се запази именно тези желателни форми с нови качества, така наричаните нови връзки. И действително, този път в повечето случаи води към успех - само след няколко месеца може да бъде въведена нова порода животни, получен е нов сорт растение.

Съвършено иначе е положението при човека. Огромното количество наследствени белези прави процеса на унаследяване твърде объркан. Към това се прибавя още твърде дългия период за смяна на поколенията (около 30 години). Значи, отбора, необходим за запазването на възникналите нови заложби трябва да се продължи в продължение на няколко столетия. Но кой би могъл да гарантира за точното запазване на веднъж избраната посока на отбора, и накрая, как може да се осъществи отбора на останалите хора?



Подобен план за човека просто не може да се проведе, а създаването на една нова раса не е възможно. Всяко расово смешение променя хармоничната картина на расата. Към това се прибавят всички тези недостатъци на здравната и особено душевното здраве, което крие в себе си расовото смесване. Бастардите са лишени от физическа и душевна хармония. В резултат на всяко расово смесване се получава расов хибрид.

Расовото смешение означава постепенно заличаване на по-високо стоящата раса, а това значи, сто процентна загуба на нейното своеобразие (генотип). Историята безпристрастно ни демонстрира трагичните последици от такова едно расово смешение. В момента, когато народа загуби своето расово самосъзнание, започва упадък на неговата традиция, духовност и култура. Благоприятно расовото смешение може да бъде само в случай на смесването на родствени раси. Колкото по-сходни са помежду тези раси, толкова по-благоприятно е тяхното смешение.

„Най-великите народи никога не са принадлежали към бастардите с чужди раси, а напротив, отличавали са се с това, че преобладаващата в тях раса намира в тези народи своето най-добро въплъщение.“

Смесването на расата означава бавен упадък на по-качествената раса и сигурна загува на уникалността на народа. Последиците на такова смесване ни показва ясно историята. От момента, в който един народ губи расовото си съзнание, до този, в който настъпва културен и духовен разпадък има само една крачка. Мнението, защитавано вероятно и до ден днешен, че смесването на расите вдига културата и е творчески полезно, е грешно. Истината е, че смесването на расата ни с други, довежда до загуба на съзнанието на нашия собствен вид. Това откритие ни кара да бъдем все по-строги и внимателни спрямо лицата от друг вид. За расовото смесване Фюрера казва: “ Смесването на кръвта и по този начин понижаващото се ниво на расата е единствената причина за отмирането на старите култури.“ Поредица от културни народи ни доказват това, което в никой случай не може да се тълкува като закон на живота. След бавен възход и момент на висота следва яростен упадък. Загубата на сила винаги е съпроводена от промени. На мястото на лесното, здравото и трезвото идва жаждата за удоволствия, неустойчивост и болест. През това време войните и бедността съкращават бройката на децата и на качествените индивиди. Смъртността е заменена от смесване с чужда кръв. Това довежда до увеличение на вътрешните противоречия. При такова разкъсване най-лесното е един по-силен народ да извоюва победата над страдащият.

Фюрерът казва за расовото смешение: „Смесването на кръв от чужди раси и последващото от това снижаване на расовото ниво е била единствената причина за гибелта на древните цивилизации.“