В съвременната история на философията и религиите се поддържа схващането, че юдеизмът е първият монотеизъм* в света, който е изместил безбройните и противоречиви езически учения, за да даде единна основа за развитие на християнството и да позволи изграждането на бъдещата Европейска цивилизация. Това е погрешен възглед. Монотеизмът е съществувал много преди юдеизмът да възникне и тенгрианството е доказателство за това. Днешната история упорито премълчава този факт, въпреки, че не може да отрече монотеистичния характер на старобългарската религия, която признава само един Бог. Тангра е всичко: небето, разбрано като небосвод, като космос, като битие, като всемирен закон – нещо като индийската Дхарма, която едновременно представлява атомарната субстанция на нещата, закона на вярата и божествената личност. Това разбиране за Тангра прави нашата стара религия универсалистка и по никакъв начин не може да я остави в групата на езическите тотемни култове, където се опитват да я натикат. Тенгризмът е лаконичен и не поддържа разточителна обредност, каквато срещаме например във византийската литургика. Въпреки това той изповядва Тангра като абсолютен, неизразим и вездесъщ Бог. В това разбирането за Тангра напълно се припокрива с могъщата богословска концепция на християнството за Отца.
За разлика от християнството, което разглежда тукашния свят като нещо временно и частично, а същността отпраща отвъд смъртта, тенгризмът има по-директно и наситено отношение към „тук“ и „сега“. Това обуславя силно духовния характер на държавността и обществения живот. Канът (неправилно изговаряно като „хан“) съчетава в себе си три власти: светска, военна и духовна. Българският кан е съсредоточие на административното управление, отбранителната мощ и религиозното съпреживяване. Това обаче не е някакво събиране на три отделни функции, както би помислил обусловеният от християнската култура днешен човек. „Тривластието“ на кана произтича от естествената и неделима цялост на тези функции. Трите функции всъщност са една. Да бъдеш войн във време на бран, да благоустройваш във време на мир и да служиш на своя Бог когато трябва, е едно и също нещо – това е да бъдеш Човек във Вселената на своя Бог. По философска висота тази идея се доближава до християнската концепция за триединна и единосъщна Света Троица. За разлика от деформираните при институционализирането на християнството разбирания обаче, божественият характер в тенгризма не е отложен и обещан за в бъдеще, а се изявява веднага и непосредствено. Човекът може директно в сегашния си живот както да твори подобно на Бог, така и да се затрие. Всичко е в теб, Вселената честно и непосредствено отсъжда с божествения закон за всяко твое действие.
Канът е началник на своя народ, който народ се събира в орда. Ордата е силата, която се втурва в необходимата посока, когато реши да тръгне, или издига каменни градове, когато реши да се застои. Ордата е мобилна и свободна. Във всеки момент може да прибере своите светини (малко на брой и лесно преносими) в походните ковчези*, да изостави построените градове и да тръгне нанякъде. (Такова нещо се е случило при унищожението на Стара Велика България от хазарите, когато Аспарух, Алцег и Кубер са довели част от народа ни в Европа.) Ордата е изградена по много прост, но стриктен ред, при който има десетници, стотници, хилядници… подобно на армейска структура. Тази система на власт е едновременно отбранителна, административна и религиозна. Цялата орда участва в триединния процес. Тук може да се разбере и етногенетичната причина в нашия държавен герб да пише „Съединението прави силата“.
В непосредствения живот на ордата от съществена важност е оренда. Оренда представлява „жизнената сила“ на ставащото и като концепция се доближава до далекоизточната „ки“ или „ци“, но може да се сравни и с римско-елинската fortuna например. Старата религия на българите предполага едно честно и директно отношение към ставащото. Ако например се случи да се спънете на улицата и да си изкълчите крака, показва ви се, че оренда не е в баланс и трябва нещо да поправите. Ако не се вслушате, ще дойде по-голямо нещастие и може да последва трагедия. Така, ако се случело в бой канът да пострада, можело да бъде ритуално удушен, за да се възнесе при Тангра и да се разберат в какво се е провинил, както и за да бъде спасен народът от надвисващия опасен дисбаланс. Тук може да бъде усетена етногенетичната причина българите да са склонни да убиват или низвергват своите велики представители. Това е дефектирала нагласа на нихилизъм, която има корен в старорелигиозния обичай. И трябва да знаем, че в този обичай не е ставало дума за някакво жертвопринасяне, за да бъде кръвожадното божествено същество омилостивено! Ритуалното удушаване на загубилия своята оренда владетел е служело като един вид честен съд пред Тангра, но е имало и едно още по-дълбоко значение: да се прати провиният се горе, за да види грешката си и да я оправи, за да помогне на своя народ.
Висш нравствен идеал на тенгризма е формулата „На добрия с добро, на лошия – със справедливост“. Това Ботев чудесно го е пресъздал със стиховете „доброму добро да прави,/ лошия – с ножа по главата“. Тенгризмът е могъща основа за развиване на прочутата справедливост на българите.