Всички принципи на философията на либерализма, както и самото му наименование се базират на тезиса „свобода”- liberty.
При това самите философи-либерали (в частност Джордж Стюарт Мил) подчертават, че свободата, която те отстояват е строго отрицателно понятие. Освен това те разделят „свободата от» и «свободата за», като предлагат да се използват две различни английски думи Liberty и Freedom. От първата произлиза названието „либерализъм” - това е изключително „свобода от”.
Тъкмо за нея настояват либералите. А що се касае до „свобода за”, за нейния смисъл и цели - тук либералите замлъкват, предполагайки, че всеки индивидиум сам може да намери приложение на свободата си, или пък изобщо да не й търси приложение. Според тях това е въпрос на индивидуален избор, който не се явява политическа или идеологическа ценност и няма защо да се обсъжда.
Обратно, „свобода от” се обсъжда от тях подробно и има доста догматичен характер. Либералите предлагат да се освободим от :
- държавата и нейния контрол върху икономиката, политиката и гражданското общество
- църквата с нейните догми
- съсловните организации
- всякакви форми на кооперативно стопанство
- всякакви опити за преразпределяне от държавни или обществени институции на резултатите от материалния и нематериалния труд
- принадлежност към етническа група
- каквато е да е колективна идентичност
На пръв поглед може да се помисли, че имаме работа с някаква версия на анархизма, но това не е така. Анархистите, поне такива като Прудон, предлагат като алтернатива на държавата свободния труд в общината с колективно разпределение на продуктите на този труд. Те са непримирими противници на частната собственост, докато либералите виждат именно в свещената частна собственост и пазара залога за реализация на оптимален социално-икономически модел. Те смятат, че рано или късно държавата трябва да отмре като отстъпи мястото си на световния пазар и световното гражданско общество.
В останалото либералите отиват доста далече, отричайки всички социално-политически институти включително семейството и половата принадлежност. Либералите пледират както за свобода на абортите, така и за освобождаване от полова принадлежност (права на хомосексуалните, транссексуалните и т.н.). Семейството се разглежда от тях като чисто договорно явление, което както и други социални „предприятия” съществува само като юридическо споразумение.
Истински либерал е този, който постъпва в съответствие с основните принципи на либерализма даже и в случаи, когато това може да му коства тежки проблеми, репресии и даже живота. Ако хората стават либерали, когато това е станало разрешено, модно и даже необходимо, то те са готови при първата промяна да се откажат от подобни възгледи. Това не е либерализъм.
„Свободата от” е най отвратителната форма на робство, тъй като тя изкушава човек да въстане срещу Бог, срещу традиционните ценности, против нравствените и духовни устои на своя народ и на неговата култура.
И въпреки че във всички публични битки либерализмът засега е победител - истинската битка предстои. Но тя ще се състои едва след като бъде проумян истинския смисъл на случващото се и метафизическия смисъл на либерализма и неговата съдбоносна победа бъде осъзната в необходимата степен и пропорции. Да се победи това зло може само, ако то бъде изкоренено и аз не изключвам възможността за тази цел да се наложи да се изтрият от лицето на Земята всички тези духовни земи, които дадоха живот на тази световна ерес, налагаща тезата че „ човекът е мярката на нещата“.
Само световен Кръстоносен поход срещу САЩ, Запада, глобализацията и техния политико-икономически израз може да бъде адекватен отговор!
Изработване на идеологията на този кръстоносен поход безусловно е задача на Русия, но не изолирана от другите световни сили, които по своему се противопоставят на „американския век”. Във всички случаи тази идеология трябва да започва с признаването на фаталната роля на либерализма, начертал пътя на Запада от момента, когато той се отказа от ценностите на Бога и Традициите.
При това самите философи-либерали (в частност Джордж Стюарт Мил) подчертават, че свободата, която те отстояват е строго отрицателно понятие. Освен това те разделят „свободата от» и «свободата за», като предлагат да се използват две различни английски думи Liberty и Freedom. От първата произлиза названието „либерализъм” - това е изключително „свобода от”.
Тъкмо за нея настояват либералите. А що се касае до „свобода за”, за нейния смисъл и цели - тук либералите замлъкват, предполагайки, че всеки индивидиум сам може да намери приложение на свободата си, или пък изобщо да не й търси приложение. Според тях това е въпрос на индивидуален избор, който не се явява политическа или идеологическа ценност и няма защо да се обсъжда.
Обратно, „свобода от” се обсъжда от тях подробно и има доста догматичен характер. Либералите предлагат да се освободим от :
- държавата и нейния контрол върху икономиката, политиката и гражданското общество
- църквата с нейните догми
- съсловните организации
- всякакви форми на кооперативно стопанство
- всякакви опити за преразпределяне от държавни или обществени институции на резултатите от материалния и нематериалния труд
- принадлежност към етническа група
- каквато е да е колективна идентичност
На пръв поглед може да се помисли, че имаме работа с някаква версия на анархизма, но това не е така. Анархистите, поне такива като Прудон, предлагат като алтернатива на държавата свободния труд в общината с колективно разпределение на продуктите на този труд. Те са непримирими противници на частната собственост, докато либералите виждат именно в свещената частна собственост и пазара залога за реализация на оптимален социално-икономически модел. Те смятат, че рано или късно държавата трябва да отмре като отстъпи мястото си на световния пазар и световното гражданско общество.
В останалото либералите отиват доста далече, отричайки всички социално-политически институти включително семейството и половата принадлежност. Либералите пледират както за свобода на абортите, така и за освобождаване от полова принадлежност (права на хомосексуалните, транссексуалните и т.н.). Семейството се разглежда от тях като чисто договорно явление, което както и други социални „предприятия” съществува само като юридическо споразумение.
Истински либерал е този, който постъпва в съответствие с основните принципи на либерализма даже и в случаи, когато това може да му коства тежки проблеми, репресии и даже живота. Ако хората стават либерали, когато това е станало разрешено, модно и даже необходимо, то те са готови при първата промяна да се откажат от подобни възгледи. Това не е либерализъм.
„Свободата от” е най отвратителната форма на робство, тъй като тя изкушава човек да въстане срещу Бог, срещу традиционните ценности, против нравствените и духовни устои на своя народ и на неговата култура.
И въпреки че във всички публични битки либерализмът засега е победител - истинската битка предстои. Но тя ще се състои едва след като бъде проумян истинския смисъл на случващото се и метафизическия смисъл на либерализма и неговата съдбоносна победа бъде осъзната в необходимата степен и пропорции. Да се победи това зло може само, ако то бъде изкоренено и аз не изключвам възможността за тази цел да се наложи да се изтрият от лицето на Земята всички тези духовни земи, които дадоха живот на тази световна ерес, налагаща тезата че „ човекът е мярката на нещата“.
Само световен Кръстоносен поход срещу САЩ, Запада, глобализацията и техния политико-икономически израз може да бъде адекватен отговор!
Изработване на идеологията на този кръстоносен поход безусловно е задача на Русия, но не изолирана от другите световни сили, които по своему се противопоставят на „американския век”. Във всички случаи тази идеология трябва да започва с признаването на фаталната роля на либерализма, начертал пътя на Запада от момента, когато той се отказа от ценностите на Бога и Традициите.