,,Шокиращото"откритие е, че държавата изобщо не възнамерява да се оттегля от стопанската сфера (и защо ли? - капитализмът е започнал и победил като държавен). Ситуацията за е парадоксална. Общественият елит, банкерите, които са причинителите на кризата, не фалират - единствено поради държавните дотации от трилиони (хиляди милиарди) долари. Политическата власт напомпва банките, за да ги спаси от пропадане, но и увеличава богатствата им. Държавните дългове се погасяват нови дългове. За да не доведе тази финансова въртележка до хиперинфлация, както и за да се покрият част от задълженията, се въвеждат сурови мерки за икономии - радикално съкращаване на бюджетните разходи в социалната сфера, приватизация на държавни фирми. Държавните режат от образованието и медицината, разпродават остатъците от държавната собственост, повишават налозите на широките слоеве на населението. Масите беднеят, банките се обогатяват. За дълговете, грешките и некадърността на управляващите от капитала плаща държавата, която изстисква парите от останалото население. Финансовата отговорност за кризата се стоварва върху онези, които не са вземали никакви решения по въпросите за корпоративните финанси.
За да се удържа в подчинение обедняващото население, се използват репресии. Палки, газ и гумени куршуми срещу демонстранти по площадите. Пребити и арестувани протестиращи в Ню-Йорк, Барселона, Атина, София - това е реалността, а не рекламите клипове за демокрация, свобода на словото и събранията. Нещо повече, живеещата от държавни дотации върхушка нагло поучава хората да обичат свободната конкуренция и свободния пазар като нарича това си поведение ,,либерална политика".
Не, неолиберализмът - това не е добрият стар стопански либерализъм на свободния пазар с присъщите му кошмари и кризи, но и с особената му жизненост, която е отсявала само най-пробивните бизнесмени. Неолиберализмът е обикновен държавен капитализъм, съчетан с полицейщина. Система за тотално ограбване и насилствено потискане на масите със силите на държавата - с цел безкрайното обогатяване на стотина международни банки и инвестиционни фондове. Неолиберализмът е диктатура на лихварите, Чисто паразитна форма на държавен капитализъм. Рай за няколкостотин топ мениджъри и финансови олигарси. Ад и ангария за останалото човечество.
Единственият разумен отговор на това може да бъде поемане на цялата отговорност и контрол в политическо и икономическо отношение в ръцете на производителите - асоциации на самоуправляващи се трудови колективи.