Някои търсят отговори във философията, други - в религията, а не малко очакват да ги намерят в науката. Но когато технологията (телевизия, телефония, транспорт) трайно се е настанила във всяка сфера на социалния живот, физиката и биологията логично се превръщат в най-авторитетните стълбове за изследване на мистерията на сътворението. Позициите на съвременната наука се отразяват върху университетските преподаватели, върху медиите и накрая върху цялото общество. Всичко това е и основната причина, поради която не можем да си позволим повече да игнорираме или просто да пренебрегваме огромното значение на научната информация в определянето на политическото и социалното подреждане. Дори да нямаме познания, вярата, че сме деца на случайността (както постулира доминиращото училище на мисълта на официалната наука), води до разбиране за материалния свят, в което няма място за морални ценности. Това налага, взаимоотношения, подчинени на материалната изгода, и обрича светът да се разпадне в хаоса, предизвикан от ожесточения култ към личните егоистични интереси.
Когато водещите социални ценности се превръщат в пари и власт, едва ли можем да очакваме, че един полицай, магистрат, лекар, учен, журналист, политик или законодател изпълнява своя морален дълг. Само наивник може да вярва в това. Ето защо общество като нашето не е в състояние да даде добродетелен пример, който да послужи като отправна точка за младото поколение.
Живеем в свят, който толерира идеята, че победители са по-хитрите социални катерачи (кариеристи) без скрупули, за да натрупат големи богатства и власт. Общество, в което най-подходящият да се изкачи на върха на социалната стълбица е най-лошият елемент от моралната стълбица, няма как да не се поддаде на генерирания от народа и от политическата каста корупционен хаос, формиран по негов образ и подобие. Без етика ставаме лесно предвидими и контролируеми от финансовата аристокрация, която чрез парите си може да направи от всеки човек послушен слуга.
Обществото ни би могло да бъде напълно различно, ако науката беше превъзмогнала теорията на Дарвин за случайността, доказвайки че еволюцията е продукт на интелигентен проект, където царството на материята е зависимо. При подобна хипотеза човекът би се върнал към търсеното на духовен смисъл на по-високо ниво от материалните му нужди и неговият избор и неговите действия биха били повлияни от съвестта му, вместо от изчисляване на възможностите. Ето защо, ако изведнъж открие, че е избрал робството вместо Бога на парите заради някаква научна измислица, сегашната социална система, основана изключително на логиката на удобството, буквално ще се разпадне на парчета. Ако не се обърне достатъчно внимание на очевидната връзка между научното ноу-хау и modus vivendi (начина на живот), то не е разбран смисълът на това, че който притежава монопол над знанието, може да създаде един социален ред вместо друг, просто манипулирайки основополагащите ценностни системи.