"Аз направих изводите си от множество документи и свидетелства, които потвърждават използването на кръв в религиозните обряди."
Равинът разказва, как през вековете юдеите убиват християни "с магически и терапевтични цели".
"Без кръв няма опрощение"според еврейската традиция.
"Кръвта е изкупление за душата" - Реч на равин в Сан Франциско. Произнесена е през 1922 г. и е публикувана в две списания: The friends of Israel и La vie Il France - брой 237, стр. 12: В нея се казва:
"Настана пасхалната седмица, братя мои и аз питам как я спазвате? Вие ще очистите домовете си от мая, ще ядете маца и печено агне. Ще идете на богослуженията в синагогата и ще изпълните всички предписани от Талмуда ритуални наставления. С една дума, братя мои, вие ще изпълните всичко, с изключение на това, което Йехова иска като пръв дълг! Неговите думи са: "Когато видя кръв", "Аз ще мина покрай вас."Братя мои, вие няма да можете да замените с нищо това!
Вие трябва да имате кръв, кръв и кръв!
Минали са вече 70 години откакто съм се родил в Палестина. В синагогата от равините научих еврейския език. Колкото растях и по-подробно изучавах закона, все повече ме поразяваше, каква роля играе кръвта във всички обряди на нашия народ, и че в ритуалите, които ние изпълняваме я няма. Четях и препрочитах книгите "Изход" 12 и "Левит" 16-17, последните им глави ме караха да потръпвам при мисълта за Великия ден на изкуплението и за ролята, която играе в това кръвта. В ушите ми звучеше: "Кръвта е изкупление за душата".
Тогава разбрах, че съм нарушил закона. Имах нужда от изкупление. Но то можеше да се извърши само с кръв, а кръв нямаше!... В скръбта си аз се обърнах за съвет към равините. Имах само един въпрос: "Къде да намеря кръв за изкупление?"
Това не е бълнуване на луд човек, а е вик на дълбоко, до фанатизъм вярващ в дивите ритуали евреин. И никой от евреите не би се осмелил да го нарече луд. Само ако той бе казал, че търси християнска кръв - тук щеше да се улови. Всички евреи и цялата им преса щяха да кажат, че е луд.
Защо деца?
Процесът за ритуалното убийство в Бреслау (Вроцлав) през 1888 г.
Кандидатът за равин Макс Бернщайн извършил ритуалното убийство на детето Хакке. Пред следствието той доброволно дал показания:
"Покаянието за греховете ми облекчаваше душата ми, но не ме задоволяваше напълно. И аз реших да се очистя от греховете си. По библейския закон, душата на човека е в кръвта му. Понеже моята душа можеше да бъде очистена само от невинна душа, беше ми необходимо да намеря подходяща кръв - на безгрешен човек. Знаех, че благодарение на непорочността на душата му, момчето Хакке е удобно за тая цел и реших да взема кръвта му... С кръвта се очистих от греховете си! След поемането на моите грехове върху себе си, душата на Хакке стана грешна."
Процесът Бейлис раздвижил цялото еврейство. Всичко е мобилизирано от евреите, за да бъде насочено на лъжлив път общественото мнение за ритуалните убийства.
Но сред евреите има такива, които не прикриват ритуалното убийство като неоспорим факт и го разглеждат като тайнство на очистение и спасение на душата. В "Ново време"от 4 май 1913 г. е публикувано писмото от Едуард Людвикович Беренс със следното съдържание:
"Макар да не съм православен, а по произход евреин - аз смятам за дълг на съвестта си да се присъединя към дарителите за паметника на мястото, където е бил измъчван от хасидите Андрюша Ющински в Киев. Не е той първият, не е и последен. Затова желателно е да не се разпалваме, а най-после да се помъчим с необходимото хладнокръвие да вникнем в същността на самото тайнство на причастието - единственият начин за общуване на човек с Бога, като му се принася в жертва същество, подобно на Него Самия и себеподобно, т.е. - най-великия и святия от ритуалите. Този ритуал е съществувал в древността повсеместно по цялото лице на земята. Днес почти само евреите още остават верни пазители на тази история и то, разбира се, не всички, а само потомците Левитови, наследили най-съкровените традиции на истинското служене на Върховния Създател на световете - от Моисея и неговите предшественици, духовни вождове на изчезнали нации, цивилизации и материци.
Интелигентската сган на съвременността естествено няма да разбере цялата възвишеност на душата на онези, които като нашия праотец Авраам, в Киев, на 12 март 1911 година със сърце обляно в кръв са отдавали на Всевишния живота на онова именно създание, което на самите тях е било скъпо наравно със собствените им деца. Защото онези, които са пяли химн на Твореца в момента, когато ведно с изтичащата кръв на Андрюша, се е изпарявал към небесата и чистия му непорочен дух - тези хора с цялата си душа са се топели от скръб. Защото дълго преди да принесат великата си жертва, те е трябвало да я включат в сърцето си. Те безусловно са обичали бедното дете, в никой случай не по-малко, отколкото е обичал сам Авраам Исаака: защото само в този единствен случай тяхната жертва е била съвършена и велика, и тайнството завършено. И кой знае няма ли скоро да възсияе милосърдна усмивка на лицето на Бога на Израиля над избрания народ, за награда за вярното му служене...
Слава на мъченика Андрюша! Слава на мъчениците от коляното на Левита! Слава на тружениците явни и скрити израелтяни, които с невероятни мъки са сполучили да не допуснат такова нещастие, като разкъсване пред очите на непосветената тълпа на завесата на светая светих на истинската вяра. И презрение за тълпата от целия свят, беснееща, глупава, дрънкаща глупости за хасидите, за нормалния съд и земната справедливост с нейните закони и беззаконие."
Това писмо е писано не от някой обикновен евреин - фанатик, а от учен - почетен член на Императорския археологически институт. Той нарича християните от целия свят непосветена тълпа, която не е достойна да съди Бейлис, извършил "тайнството причастие".
Той наистина честно и смело признава, че ритуалните убийства у евреите от най-древни времена не са преставали и не престават, че този култ се смята от евреите за свещен, и че той е внедрен в съзнанието на еврейския народ като единствен начин за очистване на душата.