Едно старо интервю с Франк Ренике, след концертите му в Русия (през 2005 г. ако не се лъжа) дадено за местна електронна медия. За всички фенове на мелодичнната баладна музика на Националната съпротива.
![]()
Записите на този човек се предават от ръка на ръка вече близо от петнайсет години.Автор и изпълнител, той е един от малкото хора в Европа, чиито песни са наистина народни и предизвикват отклик в хиляди хора.Легендарният немски бард, пеещ както собствени песни,така и преводи на ирландски балади,и, естествено и немски народни песни направи два концерта в Русия – в Москва и Санкт Петербург.Препълнени от стотици хора зали възторжено приветстващи музиканта, бяха свидетелство за това, че този човек е познат в Русия и е уважаван от много хора на различна възраст, социално положение и политически предпочитания. В средата на октомври знаменитият бард взе участие в руско-германската културна вечер, в чест на „битката на народите” край Лайпциг ( където обединени руски и немски войски спират армията на Наполеон, бел прев.), които в наши дни символизират единството и примирението на руснаци и германци след трагичната Втора световна война.
Франк, за тези няколко дни у Вас са се запечатели много спомени от Русия. Какво ще запомните преди всичко?
Да, действително у мен останаха много впечатления. Тук ме приеха много топло и добре, както в Москва, така и в Санкт Петербург. Ако трябва да преценя цялостно ситуацията, то самият факт, че изнесох концерт в град като Санкт Петербург, който толкова много е страдал по време на войната, оставя у мен много силни чувства.Честно ви казвам, по едно време се поколебах, но все пак изпях една от песните си за загиналите немски войници в годините на Втората световна война. И когато цялата публика стана от местата си от чувство на дълбоко уважение към паметта им, аз просто останах безмълвен, за да кажа каквото и да било.
Има ли, някакъв епизод от престоя ви тук за който ще разкажете, когато се върнете в Германия?
Да, има един такъв момент. За него бих искал да ви разкажа малко по-подробно. Той ме потресе много. За него вече говорих на зрителите на концерта ми в Москва. Когато с моите руски приятели, които ме посрещнаха излязохме от московското летище, видях огромен плакат на който беше изобразен съветски войник. Попитах хората които бяха с мен, какво е значението на този плакат. Обясниха ми, че този плакат е в памет на съветските войни – герои от войната, защитавали своята Родина. В Германия никога няма да видите такива плакати, както и нищо подобно, посветено на паметта на немските бойци. Това е съзнателна политика на немските власти, които са готови да се откажат от собствената си историческа памет, която им напомня, че са немци. У вас нещата по този въпрос стоят по съвсем различен начин. Тук не е проблем да честваш паметта на вашите герои. И задно с това вие сте способни да уважавате и чуждите герои. Когато се върна у дома непременно ще разкажа за това на роднините и приятелите си.
Наистина ри ситуацията в Русия за вас изглежда толкова различна в сравнение с Германия?Не сте ли го очаквали?
Ако аз се появя в Германия, с изключение на няколко ярко изразени националистически събития, мен ще ме възприемат абсолютно неадекватно. Казват ми главно следното: „ти как можеш в съвременна Германия да пееш за немски патриотизъм, тези ужасни немски песни? ” А в града, който толкова е пострадал от Втората световна война, който е понесъл такива ужасни загуби, мен ме уважават повече отколкото в собствената ми страна. И уважават не немците, а руснаците, които обичат Родината си и уважават патриотичните чувства на другите хора, независимо от това, че нашите страни преди са воювали помежду си. Ето това е истинското свидетелство за това, доколко ситуацията с националното самосъзнание е извратена в Германия, и колко „ здрава” е тя в Русия.
![]()
Пътувайки из Германия, често срещах в малките немски градчета и даже в селата малки гробищни мемориали на които пишеше : В памет на нашите бойци, загинали в световните войни. Означава ли това, че за разлика от големите градове, традициите за почитане паметта на героите в провинцията са все още живи?
И да, и не. Тези мемориали за които говорите, са от 50-те години на миналия век, от времето на канцлер Конрад Аденауер. Като цяло в по-голямата си част са възникнали мястото на стари паметници на герои от Първата световна война. Но в продължение на последните 20 години тях въобще не ги поддържат.Огромно количество от тези паметници в наши дни са запустели.И тук не става въпрос за малките селца. Това е повсеместна традиция. На тези мемориали се гледа не като на посветени на загиналите немски бойци, а като на абстрактни символи в памет на незнайно кого. Те все повече се превръщат в мрачно напомняне за бойците като за абстрактни хора, вместо да свидетелстват за трудностите и героизма във войнишкия живот, за самата същност на войника.
Либералното обществено мнение постоянно ви заклеймява като „екстремист”. Ние добре знаем, че вашето семейство е обект на постоянни гонения от страна на немското „правосъдие” само защото се осмелявате в своите песни да обръщате внимание на патриотичните чувства на немския народ, неговата история, проблемите за неговата идентичност и самосъзнание. Но до Русия достига малко информация за текущото положение на вашите съдебни дела. Ако е възможно, разкажете за това по-подробно.
В момента в Германия се водят няколко съдебни дела. Като цяло немското „правосъдие” е обезпокоено от текста на песента «Heimatvertriebenenlied»(„Песен на изгнаниците”, бел. прев.), независимо от факта, че песента е написана още през 1980 г. В сегашният момент делото ми се води във Върховният съд в Германия. Появиха се някои надежди, че моите адвокати ще успеят да построят добре аргументирана линия на защита. В момента имам много квалифицирани и добри адвокати.
С други думи, за вас се е появила реална възможност да спечелите делото?
Както гласи една хубава немска поговорка „ И в морето, и пред съда – сме в Божиите ръце”. Чудесно си давам сметка, че съдбата на делото ми НЕ Е свързана с добрите аргументи представени от адвокатите ми в съда. За сравнение, не отдавна в немският съд се проведе процес срещу напълно реални престъпници, които бяха негри. И на тях, с помощта на нашата толерантна съдебна система, им дадоха незначителни наказания, а техните защитници не бяха и на 20% красноречиви и подготвени колкото моите. В политическите дела немската съдебна система може да се сравни с Нюрберския трибунал. В такива дела на доказателствените средства на защитата въобще не се гледа сериозно, защото така или иначе „всичко е ясно”. Важно е да се разбере, че мен не ме е страх да се изправя пред правосъдието. Аз не съм нелегален музикант. Аз не призовавам към насилие, а просто се опитвам да кажа „между редовете” , това за което мисля, за това което ми е на сърцето. За това говоря вече от години. За отбелязване е, че един от адвокатите ми е с леви убеждения. Независимо от факта, че с него сме от два различни идеологически лагера, аз го считам за много способен, честен и откровен човек. И така, той веднъж ми каза, че въпреки че не споделя политическите ми възгледи, прекрасно осъзнава, че мене се опитват изкуствено до ми усложнят живота чрез съвършено неубедителни юридически причини. По неговото мнение, в текста на тази песен, за която споменах, няма нищо толкова лошо, за да се преследва човек по съдебен път. Но аз и моето творчество подлежи на преследване по политически причини, затова истината е че не става въпрос за конкретната песен, а за конкретния човек.
Как изглеждат в действителност тези преследвания?
Мен ме лишават от възможността да заработвам пари като професионален музикант и продължават да ме разоряват финансово. Съвсем скоро, като се върна в Германия, отново ще ме вкарат в затвора. Освен това, се опитват да разделят мен и семейството ми, на основание, че съм влияел лошо на собствените си деца. Искат просто де ме лишат от родителски права. Опитват се дори с жена ми да ме разделят. Само за няколко думи казани по телефона и опит да получи само една справка, на нея и потвърдиха петмесечната присъда. Наистина, присъдата беше условна. Е как да наречем това, освен опит да се раздели семейството. Тежко ми е да го понеса, защото в ход вече влизат много силни средства за психологически натиск. Но аз не се отчайвам. За да изразя своето положение с една фраза, аз приличам на жаба , която почти я е глътнал щъркела, но вместо да се примири с неизбежното, полуживата жаба е впила лапи в гърлото на щъркела и се опитва да го задуши. И нейният девиз при това е – никога не се предавай!
За много руснаци това е много познато. И във връзка с това, всички ние се надяваме, че всичко ще приключи във ваша полза.
Ако делото не потръгне и пак ме тикнат в затвора, но ме оставят жив, повече от всичко искам децата ми да израснат като едни добри и пълноценни хора, свои верни съратници по мироглед. Също така много ми се иска да израстат не просто като хора, готови да живеят в нашия нещестен свят, но и като добри музиканти. За това правя всичко, което ми е по силите.
Вече ги учите на музика?
![]()
Разбира се. Опитвам се да им създам добър музикален вкус. Между впрочем, учителят им по акордеон е руснак, живеещ в съседство. Той е много добър музикант, макар и необичайно изглеждащ с прошарените си коси сред моите деца.
Не е тайна , че идването ви в Русия беше приятна изненада за любителите на таланта ви. Много от феновете ви искат да знаят, какво ново се очаква във вашето творчество. Ако обстоятелствата позволят, бихте ли дошли отново в Русия? И къде другаде бихте искали да изнесете концерти?
Много искам да посетя още веднъж страната ви. Надявам се да имам възможност да свиря и в много други европейски страни и да пея не само на немски, но и на други европейски езици. Също тока искам да свиря не само на китара, но и на други инструменти. Искам да пея на други езици, само ако мога достойно да изразя това, което чувствам и мисля.
Франк, от името на всичките ваши руски почитатели ми се иска да ви благодаря за възможността да ви чуем и видим тук, в Русия. Пожелавам ви всичко най-добро и дано вашите проблеми се разрешат. Винаги ще се радваме да ви видим отново в Русия.
Много Ви благодаря!
Франк, за тези няколко дни у Вас са се запечатели много спомени от Русия. Какво ще запомните преди всичко?
Да, действително у мен останаха много впечатления. Тук ме приеха много топло и добре, както в Москва, така и в Санкт Петербург. Ако трябва да преценя цялостно ситуацията, то самият факт, че изнесох концерт в град като Санкт Петербург, който толкова много е страдал по време на войната, оставя у мен много силни чувства.Честно ви казвам, по едно време се поколебах, но все пак изпях една от песните си за загиналите немски войници в годините на Втората световна война. И когато цялата публика стана от местата си от чувство на дълбоко уважение към паметта им, аз просто останах безмълвен, за да кажа каквото и да било.
Има ли, някакъв епизод от престоя ви тук за който ще разкажете, когато се върнете в Германия?
Да, има един такъв момент. За него бих искал да ви разкажа малко по-подробно. Той ме потресе много. За него вече говорих на зрителите на концерта ми в Москва. Когато с моите руски приятели, които ме посрещнаха излязохме от московското летище, видях огромен плакат на който беше изобразен съветски войник. Попитах хората които бяха с мен, какво е значението на този плакат. Обясниха ми, че този плакат е в памет на съветските войни – герои от войната, защитавали своята Родина. В Германия никога няма да видите такива плакати, както и нищо подобно, посветено на паметта на немските бойци. Това е съзнателна политика на немските власти, които са готови да се откажат от собствената си историческа памет, която им напомня, че са немци. У вас нещата по този въпрос стоят по съвсем различен начин. Тук не е проблем да честваш паметта на вашите герои. И задно с това вие сте способни да уважавате и чуждите герои. Когато се върна у дома непременно ще разкажа за това на роднините и приятелите си.
Наистина ри ситуацията в Русия за вас изглежда толкова различна в сравнение с Германия?Не сте ли го очаквали?
Ако аз се появя в Германия, с изключение на няколко ярко изразени националистически събития, мен ще ме възприемат абсолютно неадекватно. Казват ми главно следното: „ти как можеш в съвременна Германия да пееш за немски патриотизъм, тези ужасни немски песни? ” А в града, който толкова е пострадал от Втората световна война, който е понесъл такива ужасни загуби, мен ме уважават повече отколкото в собствената ми страна. И уважават не немците, а руснаците, които обичат Родината си и уважават патриотичните чувства на другите хора, независимо от това, че нашите страни преди са воювали помежду си. Ето това е истинското свидетелство за това, доколко ситуацията с националното самосъзнание е извратена в Германия, и колко „ здрава” е тя в Русия.
И да, и не. Тези мемориали за които говорите, са от 50-те години на миналия век, от времето на канцлер Конрад Аденауер. Като цяло в по-голямата си част са възникнали мястото на стари паметници на герои от Първата световна война. Но в продължение на последните 20 години тях въобще не ги поддържат.Огромно количество от тези паметници в наши дни са запустели.И тук не става въпрос за малките селца. Това е повсеместна традиция. На тези мемориали се гледа не като на посветени на загиналите немски бойци, а като на абстрактни символи в памет на незнайно кого. Те все повече се превръщат в мрачно напомняне за бойците като за абстрактни хора, вместо да свидетелстват за трудностите и героизма във войнишкия живот, за самата същност на войника.
Либералното обществено мнение постоянно ви заклеймява като „екстремист”. Ние добре знаем, че вашето семейство е обект на постоянни гонения от страна на немското „правосъдие” само защото се осмелявате в своите песни да обръщате внимание на патриотичните чувства на немския народ, неговата история, проблемите за неговата идентичност и самосъзнание. Но до Русия достига малко информация за текущото положение на вашите съдебни дела. Ако е възможно, разкажете за това по-подробно.
В момента в Германия се водят няколко съдебни дела. Като цяло немското „правосъдие” е обезпокоено от текста на песента «Heimatvertriebenenlied»(„Песен на изгнаниците”, бел. прев.), независимо от факта, че песента е написана още през 1980 г. В сегашният момент делото ми се води във Върховният съд в Германия. Появиха се някои надежди, че моите адвокати ще успеят да построят добре аргументирана линия на защита. В момента имам много квалифицирани и добри адвокати.
С други думи, за вас се е появила реална възможност да спечелите делото?
Както гласи една хубава немска поговорка „ И в морето, и пред съда – сме в Божиите ръце”. Чудесно си давам сметка, че съдбата на делото ми НЕ Е свързана с добрите аргументи представени от адвокатите ми в съда. За сравнение, не отдавна в немският съд се проведе процес срещу напълно реални престъпници, които бяха негри. И на тях, с помощта на нашата толерантна съдебна система, им дадоха незначителни наказания, а техните защитници не бяха и на 20% красноречиви и подготвени колкото моите. В политическите дела немската съдебна система може да се сравни с Нюрберския трибунал. В такива дела на доказателствените средства на защитата въобще не се гледа сериозно, защото така или иначе „всичко е ясно”. Важно е да се разбере, че мен не ме е страх да се изправя пред правосъдието. Аз не съм нелегален музикант. Аз не призовавам към насилие, а просто се опитвам да кажа „между редовете” , това за което мисля, за това което ми е на сърцето. За това говоря вече от години. За отбелязване е, че един от адвокатите ми е с леви убеждения. Независимо от факта, че с него сме от два различни идеологически лагера, аз го считам за много способен, честен и откровен човек. И така, той веднъж ми каза, че въпреки че не споделя политическите ми възгледи, прекрасно осъзнава, че мене се опитват изкуствено до ми усложнят живота чрез съвършено неубедителни юридически причини. По неговото мнение, в текста на тази песен, за която споменах, няма нищо толкова лошо, за да се преследва човек по съдебен път. Но аз и моето творчество подлежи на преследване по политически причини, затова истината е че не става въпрос за конкретната песен, а за конкретния човек.
Как изглеждат в действителност тези преследвания?
Мен ме лишават от възможността да заработвам пари като професионален музикант и продължават да ме разоряват финансово. Съвсем скоро, като се върна в Германия, отново ще ме вкарат в затвора. Освен това, се опитват да разделят мен и семейството ми, на основание, че съм влияел лошо на собствените си деца. Искат просто де ме лишат от родителски права. Опитват се дори с жена ми да ме разделят. Само за няколко думи казани по телефона и опит да получи само една справка, на нея и потвърдиха петмесечната присъда. Наистина, присъдата беше условна. Е как да наречем това, освен опит да се раздели семейството. Тежко ми е да го понеса, защото в ход вече влизат много силни средства за психологически натиск. Но аз не се отчайвам. За да изразя своето положение с една фраза, аз приличам на жаба , която почти я е глътнал щъркела, но вместо да се примири с неизбежното, полуживата жаба е впила лапи в гърлото на щъркела и се опитва да го задуши. И нейният девиз при това е – никога не се предавай!
За много руснаци това е много познато. И във връзка с това, всички ние се надяваме, че всичко ще приключи във ваша полза.
Ако делото не потръгне и пак ме тикнат в затвора, но ме оставят жив, повече от всичко искам децата ми да израснат като едни добри и пълноценни хора, свои верни съратници по мироглед. Също така много ми се иска да израстат не просто като хора, готови да живеят в нашия нещестен свят, но и като добри музиканти. За това правя всичко, което ми е по силите.
Вече ги учите на музика?
Не е тайна , че идването ви в Русия беше приятна изненада за любителите на таланта ви. Много от феновете ви искат да знаят, какво ново се очаква във вашето творчество. Ако обстоятелствата позволят, бихте ли дошли отново в Русия? И къде другаде бихте искали да изнесете концерти?
Много искам да посетя още веднъж страната ви. Надявам се да имам възможност да свиря и в много други европейски страни и да пея не само на немски, но и на други европейски езици. Също тока искам да свиря не само на китара, но и на други инструменти. Искам да пея на други езици, само ако мога достойно да изразя това, което чувствам и мисля.
Франк, от името на всичките ваши руски почитатели ми се иска да ви благодаря за възможността да ви чуем и видим тук, в Русия. Пожелавам ви всичко най-добро и дано вашите проблеми се разрешат. Винаги ще се радваме да ви видим отново в Русия.
Много Ви благодаря!