Шефът на пожарната команда стои пред къщата – това е самият ад. Една обезумяла жена го умолява със сълзи на очи да предприеме нещо. Нейното дете все още се намира в горящата сграда. Той трябва да прати някой от своите хора вътре. Началникът на пожарникарите много добре знае , че това е невъзможно , защото си е чисто самоубийство. Но в тази безизходица , един негов пожарникар се явява доброволец и влиза в горящата къща ... за да не се завърне никога повече оттам.
По–късно , на пожарникарската траурна церемония , опечалената майка на загиналото дете пристъпва към вдовицата на смелия пожарникар . Може би за да й благодари... Но не ! Тя я заплюва в лицето , понеже той не е съумял да избави детето й от тази жестока смърт...
Невероятно , нали !
За съжаление е самата истина.
Геройски загиналият пожарникар се казваше Адолф Хитлер. Огненият ад беше червената армия. Загиналото дете представляваше целокупен образ на всички жертви на комунизма. Неблагодарната майка се нарича следвоенна Европа.
Това да не се забравя !
По–късно , на пожарникарската траурна церемония , опечалената майка на загиналото дете пристъпва към вдовицата на смелия пожарникар . Може би за да й благодари... Но не ! Тя я заплюва в лицето , понеже той не е съумял да избави детето й от тази жестока смърт...
Невероятно , нали !
За съжаление е самата истина.
Геройски загиналият пожарникар се казваше Адолф Хитлер. Огненият ад беше червената армия. Загиналото дете представляваше целокупен образ на всички жертви на комунизма. Неблагодарната майка се нарича следвоенна Европа.
Това да не се забравя !