Под деен народностен идеализъм, разбираме представа за постоянни промени към добро в живота на деден народ и съзнателен принос на личността към осъществяване на тия промени. Съществунането на това понятие винаги можем да открием в живота, делата и смърта на нашите предци, чиито имена са вписани в историческият летопис на даден народ. Дейният народностен идеализъм е бил качество на духа и е движел и ръководил всички народни дейности. Историята отдаваше заслуга на всяка личност, която бе успяла да внесе своя съзнателен принос към духовното и материално величие на своя народ. Това съществуваше до наши дни и отношението към дейния народностен идеализъм беше индивидуалистично. Материалното разбиране отхвърляше това, като се стремеше да премести тежеста не върху заслугите на личноста, а върху обективните условия при които дадена личност се е родила, живяла и творила. Днес, при новото мислене, понятието деен народностен идеализъм добива нов облик. То намира своята обусловност в съществуването на нацията, като био-историческа даденост.Следователно дейният народностен идеализъм не е само качество на лична духовност, а основен двигател на даден народ. Всяка осъзната личност става деен радетел на народността, а всяка народност има дейно отношение към живота, и делото на личността. Историята ни учи, че до сега, делото почти на никоя утвърдена чрез делото си личност не е добивала своевременна оценка и признание. Това е било винаги дълбока лична трагедия. Нещо повече, разцвета на такава личност е будел завист, вражда, омраза, и т.н и е трябвало да мине твърде много време, да дойдат други поколения с друго съзнание, та чак тогава личността да получи своето признание. Днешното отношение към личността и народноста и днешното разбиране за това, не позволяват подобно отношение. Личноста и народната общност съставляват вече съзнателно зависими една от друга функции и не би могло да се стигне нито до вътрешен мир, нито до цялостно и пълно творчество, ако продължаваме да вървим по старите пътища, които водеха винаги до борба между личности и общности.
Дейният народностен идеализъм трябва да се оцени в истинския му смисъл, да се намери съответното му място и да се постави в действие. Това понятие ще наложи съзнателна преоценка на средствата, целите и задачите на възпитанието, защото, като резултат от неговото въздействие върху развитието на даден народ, ще дойдат нова духовност, нови личностoви отношение и нова нравственост!