Свикнали сме да възприемаме като "наши"характерни черти простотията, нихилизма, мързела, чуждопоклонничеството, нагаждачеството. По-лошото е, че това е реалност - тези душевни недостатъци наистина са отличителни за голяма част от това, което представлява днес "българският народ". Този народ днес е един много болен организъм, опитващ се да се самоунищожи, след като враговете му не го унищожиха за 1000 години. Можем по патриотарски да се залъгваме, че сме голяма работа, но докато българите не се изправят директно срещу паразитните черти в народопсихологията, нищо добро не ги чака.
Тогава откъде идва самочувствието на Действителните Българи? - То се основава на ясното съзнание, че нашето нормално агрегатно състояние е коренно противополжно на сегашното - а именно чест, доблест, достойнство, духовна сила, творчество, водачество. Това са истинските характеристики на българите и те са запечатани в нашата историческа памет, стига да ги потърсим.
Българи - това не е просто народно наименование, това е духовен ранг, възлагащ им да са водачи на човечеството; ранг на най-достойните, тези, които вървят по пътя на Свръхчовека. Ариец означава преди всичко духовен човек, а болг-ариецът - това е водачът между арийците, този който проправя пътя на Светлината. Това е мисията на българите и изначалният им замисъл, а не някаква легенда или преувеличена притча.
За повечето "българи"звучи нелепо и абсурдно - да, контрастът за тях е огромен, виждайки реалността в 21-и век, която ни отсъжда положение на народ без самоуважение и духовни устои. Контрастът е не просто огромен, той е повече, отколкото разумът може да възприеме - възможно ли е народ, изпратен с духовна, цивилизационна мисия, да се превърне в оскотяла, невежа тълпа?! Това е една от тъмните загадки на човечеството, показваща, че тук, на Земята, първият може да стане последен и най-достойният да падне до най-презряно положение. Но тая загадка дори не е обект на проумяване и размисъл за болшинството нашенски люде - това е и част от програмата на нашите врагове; българите да изгубят историческия спомен за Величието и Славата си.
Веднъж го бяха изгубили почти необратимо - тогава се явиха пратеници като Паисий, които да възстановят българската памет. А по-малко от три столетия по-късно, българите отново са заплашени от народностен разпад и пълна загуба на духовно-идеологическата сплав на българизма. И то във века на Интернет и развитите технологии, когато всеки има достъп до огромен обем информация! За това няма оправдание. Това вече е неистов стремеж към саморазрушение с простотия и нихилистична чалга-антикултура.
Най-шокиращата характеристика на съвременните българи е техният мазохизъм. При толкова явен геноцид от страна на управляващата върхушка, говедата продължават да гласуват за своите касапи, да легитимират системата на злото, да поддържат антибългарската диктатура. Кой може да помогне на хора, които сами не искат да си помогнат? Кой може да освободи тези, които не ценят свободата?
Ориенталско-турската нравствена нехигиеничност, в съчетание с комунистическия терор над свободната мисъл, извършиха чудовищна подмяна на традиционната българска народопсихология и ценностна система. Сред българите няма дори адекватна представа кое е традиционно българското, защото то е почти заличено от вековете криволичене по сгрешен цивилизационен път.
Но когато чуеш, че някой се оплаква от "българската работа", трябва да останеш с ясната идея, че в простотията и дребния тарикатлък няма нищо българско - това са паразитни черти, насадени от външни врагове и вътрешни троянски коне. Да останеш с ясната идея, че Българите от древността учат Европа на Своя цивилизационен модел - свобода и всекиму своето; единствената могъща държава, в която робството не е съществувало, единствената територия, в която свободата има истинско измерение и всеки е свободен, стига да не нарушава нравствените устои на Свещения Саракт. Това е българската народопсихология, останалото е плява, която сме длъжни да отвеем.