Очевидно е, че от години църквата е проводник на върл атеизъм, защото от контактите си с клира, т.нар. "миряни"могат по-скоро да се обърнат на безверници, отколкото да скрепят вярата си. Въпросът е способна ли е църквата някога да промени това си положение на атеистичен пропагандатор? Пълна с доносници, бизнесмени, извратеняци; институция, която е загрижена само за имотите си, пасивна спрямо духовното падение на нацията.
Ясно е, че комунистите имат основна заслуга за това състояние на църквата, със своите поставени агенти във висшия клир и това продължава до днес. Най-сигурният начин да се дискредитира една институция е като се внедрят в ръководството й морално-опропастени лица, които лесно могат да бъдат контролирани с компромати за мерзавата си личност.
Но проблемите в църквата са от далеч преди това - направо да си кажем, откакто минаваме към юрисдикцията на Константинополската патриаршия по времето на Борис І. Вместо да укрепне духовната сила на народа, се получава обратното, защото са допуснати външни елементи, враждебни на българската душевност. Затова и се разрастват сектите, по-малко от век след устройването на тогавашната архиепископия - мнозина са усетили пагубната външна намеса, но самите те подсилват анархията с противодържавни проповеди, което води до въвличане в омагьосан кръг.
И преди сме казвали - преломният момент по времето на Борис І не е християнизирането, защото християнството е било значително разпространено сред народа, а допускането на чуждо влияние в духовническата и държавна организация на българите.
Установяването на една българска колобърска църква, независима от никоя патриаршия, пазеща древните български традиции заедно с вярата в Христос, щеше да ни запази като уникална цивилизация и като горда, Велика България. От разстоянието на времето, разбира се, е лесно да се отсъди, но е очевидно, че сближаването с Рим и Константинопол е следствие на политически, а не духовно-идеологически подбуди.
Да, сега това звучи радикално и несъвместимо с реалностите, но нямаше да е така, стига да бяхме запазили древните ни учения. Народният календар донякъде ги е съхранил, затова и християнските празници са толкова преплетени с обичаи от езическия период, че е трудно да се разграничат. Главната разлика при една колобърска църква - ще имаме духовници по призвание, а не по професия.
Какво представлява болшинството попове, митрополити и пр. - тяхното духовенство е просто професия; слага расо - има християнска етика; свали расото - "нормален"човек, със "своите слабости". Това е върховна глупост; такива никога не могат да са истински духовници, камо ли духовни водачи. Такива позьори в расо само дават храна на изживяващите се като сатанисти имбецили. Духовният човек трябва да живее с идеята, че всяка минута е отдадена на доближаване към Свръхчовешкото.
Духовният човек едва ли ще го видите на Великден покрай църквата, просто защото по това време ще е пълно с меркантилни егоцентрици. За какво се молят атеистите - за пари и тем подобни. Именно атеисти, те отиват не за духовна сила и благоденствие на България, а да се помолят за повече пари. И ако не се получи, същите, дето са били в храма, тръгват по врачки, ходжи и тем подобни гниди. Това е върл, материалистичен атеизъм. Как да настъпят по-добри дни за народ с духовници-бизнесмени и алчна егоцентрична тълпа? Затова е нужна радикална промяна, която единствено Българският Саракт ще може да осъществи.