Само “ неразумният “ се събира с представители на собствената си раса за продължаване на рода. Близки до природата хора като германите, например селяните които са свързани с почвата си, чуват ясно повика на кръвта и расата си, става въпрос за един и същ инстинкт за самосъхранение. Само “ свръхразумният “ човек вярва, че може да пребори природата. И това винаги е само в негова вреда. Когато две различни раси се смесят, наследствените материали никога не образуват нова наследствена маса, която може да бъде предадена по-нататък. От наследствената наука знаем, че при свързването факторите се комбинират произволно и независимо един от друг. При размножаване на такива мелези, които притежават повече от нормалното фактори те наново се разделят и се проявяват малко по малко в поколенията нататък. Всяко смесване на расата променя нейният хармоничен облик. Тук се появяват всичките недостатъци на здравословно, но преди всичко на духовно ниво. Мелезите са телесно, но и духовно нехармонични.
Смесването на расата означава бавен упадък на по-качествената раса и сигурна загува на уникалността на народа. Последиците на такова смесване ни показва ясно историята. От момента, в който един народ губи расовото си съзнание, до този, в който настъпва културен и духовен разпадък има само една крачка. Мнението, защитавано вероятно и до ден днешен, че смесването на расите вдига културата и е творчески полезно, е грешно. Истината е, че смесването на расата ни с други, довежда до загуба на съзнанието на нашия собствен вид. Това откритие ни кара да бъдем все по-строги и внимателни спрямо лицата от друг вид. За расовото смесване Фюрера казва: “ Смесването на кръвта и по този начин понижаващото се ниво на расата е единствената причина за отмирането на старите култури.“ Поредица от културни народи ни доказват това, което в никой случай не може да се тълкува като закон на живота. След бавен възход и момент на висота следва яростен упадък. Загубата на сила винаги е съпроводена от промени. На мястото на лесното, здравото и трезвото идва жаждата за удоволствия, неустойчивост и болест. През това време войните и бедността съкращават бройката на децата и на качествените индивиди. Смъртността е заменена от смесване с чужда кръв. Това довежда до увеличение на вътрешните противоречия. При такова разкъсване най-лесното е един по-силен народ да извоюва победата над страдащият. Нордическата раса е носителка и основа на немските хора. Природата ни учи на най-висшия си закон: Отделният индивид не е цел, а средство на живота. Немският народ не е просто сума на 85 милиона души, а едно огромно цяло, една общност, в която царува нордическата наследствена маса. Това наследство не се проявява във външния вид на хората, а на първа линия в расовата душа. Не са решаващи телесните, а духовните характерните белези на един човек, когато са необходими. Нордическата раса е расата на немския народ, тя ни е белязала, тя определя нашето мислене, действие и чувства.