Съзнанието да се формира отново духовно-материалният облик на Европа, свързва националсоциалистическа Германия и фашистка Италия в устояване на общия фронт срещу капитализма и световната демокрация. Европа, чрез общтата политика за устройство на двете сили, стана пак средище. тя стана живо единство, след като по-рано беше раздробена в отделни части и напразно се правеха опитим, чрез договори и механични обединения, да се създаде единство. Затова беше наложителна задачата научно да се изследват новите принципи, на които трябва да почива съвместният живот на европейските народи. Германската идея за Райха и учението на фашистката империя ще изиграят в това отношения значителна роля. Да се изследват общите характерни черти на конкретно-духовните особености и на германските, и на римските принципни положения, ще съставлява за в бъдеще задачата на едно сравнително държавноправно изследване, което ще преследва положителни европейски цели. От гледището на Райха, представата за жизнената същина и жизненото пространство, чието разясняване съставлява предмет на следното изложение, означава прилагане на народният принцип за ред, който досега твърде подробно е разгледан и промислен само с оглед на вътрешно-политическите проблеми на Райха, с външно-политическите и общо-европейските стремежи за създаване на ред. Практиката и ежедневните събития ни дават днес необикновено обилен нагледен материал, като ясно се очертават вече новите структорни принципи. Ние имаме ясното съзнание за това, че схващането на Райха, като ядка на жизненото пространство, означава пълното революционизиране в учението за държавата и държавното устройство.
Традиционното учение ще изтъкне аргумента, че тук се касае за едно понятие, кото нищо общо няма с науката, или пък че то не е нищо повече, освен релефно описание на социалните и политически функции, които съставляват същността на държавата, тък като то не е в състояние да вмести представата за Райха като жизнена ядка в системата си от правни отношения между индивидите. Тия упреци, обаче, доказват, че ние се намираме на прав прът. Ние имаме, при все това, твърдото убеждение, че традиционното учение за държавата и конституционното право, следствие на тяхната система на мисъл и техните понятия, не са в състояние да ни дадат никакви основни начала за едно жизнено оправдано схващане за ролята на Райха в нова Европа въобще. Това учение може винаги, със своята собствена система, да се опита да даде едно правно тълкуване на Райха, но то, заедно с това, поради особените си насоки, ще остане чуждо на едно цялостно разбиране за Райха. За нас, обаче не се касае за твоа, да третираме Райха от правно, философско или историческо гледищи, а да обгърнем едно цялостно явление в нейния тоталитет. Така без оглед на традиционното, ние трябва да си служим с такива представи, които улесняват утвърдяването на този тоталитет. Точно така, както в схващането ни за Райха на народната общност във вътрешно отношение, трябва сега да изходим от Райха, като идея и действителност на живота и неговата жизнена сила, без оглед на традиционните правни или идейни системи, ако искаме да държим сметка за новата жизнена действителност, трябва точно така да разгледаме мястото на Райха на народната обяност във външно отношение, в кръга именно на жизненото пространство. Тази нова жизнена действителност стои пред нас за изследване, която трябва да разберем, изходждайки от самата нея, като всички традиционни категории, които биха ни попречили за това, оставим на страна.
В следващите статии ние ще разгледаме Райха като жизнена сърцевина в голямото пространство. Съзнаваме при това че ние сме още в началото и че в тази област трябва още много да се работи. Затова, налага се отначалото да се изтъкнат най-важните положения, които характеризират състоянието на Райха като жизнено ядро в голямото пространство. Ний Идемъ!