Да разгледаме тези две понятия поотделно. Някои казват, че войната е необходима, защото е неизбежна. А неизбежна е тя, докато съществуват неправда и патриотизъм по земята. И докато те съществуват, тя се явява като необходимост и то полезна. И така, войната е полезна необходимост, но погледната исторически. За поколението, което я изживява, тя не е нито полезна, нито необходима. Но тъй като все още има хора, които живеят със съзнанието за историческо и национално преуспяване и работят интензивно за тях, то войната си остава една неизбежна необходимост, на която крайните резултати и отражения са исторически полезни.
Да се спрем сега на второто понятие - „Творчеството е стремеж”, и след това да ги разгледаме двете заедно.
Докато за войната казахме, че идва преко и въпреки нашата воля, като една неизбежност, то творчеството е рожба на човешкия дух. То лежи у самите нас, като се проявява вследствие едно вътрешно подбуждение, един стремеж за усъвършенствуване на човешкия дух. Творчеството е най-съвършеното от всички деяния на човешката личност. Затова то е наречено и висше деяние. И като такова то е присъщо само на по-висши индивиди. То е резултат на стремежа у един висш индивид за по-голямо и по-всестранно облагородяване и усъвършенствуване. За този висш стремеж и това висше деяние, човешкият индивид мобилизира всички свои сили и познания, подкрепени от едно, наречено творческо, вдъхновение и твори, концентрирайки и пречупвайки в своето повишено съзнание най-изразителното от околната среда и своите лични познания и опит - в резултат на което се явява обекта или резултата на неговото творчество.
Необходима, неизбежна или полезна, войната е едно явление в живота на народите, което изисква силно напрежение на всички сили, концентрирани в една посока и овладени от една мисъл - борба. Борба, за която са потребни всички членове на една нация и за която всеки трябва да положи най-големи усилия и търпение.
От друга страна, по горе казахме, че за творчеството се изисква почти същото, само че от отделни индивиди или групи. Затова тези две понятия - война и творчество, по начало се изключват едно от друго. Така е било поне до сега, както ни учи историята.
Ние сме съвременници на най-голямата по замисъл, война, предизвикана от Англия и водена от Германия.
Като непосредствени участници и наблюдатели, нека да разгледаме и да се опитаме да разясним от непосредствени наблюдения, въпросите отнасящи се до войната и нейните първи отражения върху творчеството и то главно в облостта на изкуствата.
Да вземем за пример държавата, която е в центъра на събитията и която както казахме, ги ръководи, а именно, Германия.
Когато се говори за отраженията на войната въобще върху творчеството, взема се обикновено времето след свършването на войната, като войната се третира като една болест или лечение, прекарано от един болник през време, на което той не е имал възможност да мисли за нищо друго.
За първи път в световната история може в една държава да се говори през време на войната за творчество, и то в такива размери, както и през мирно време. Това се дължи на образцовата организация на националсоциалистическите водачи, които съумяха да организират и да водят със сигурна ръка към победа, и същевременно да осигурят за народа си един нормален живот и едно нормално творчество.
И сега, когато имаме случай да разгледаме тези две понятия - война и творчество-заедно, нека да видим много накратко как си влияят едно на друго или по-право как войната хвърля своя отпечатък върху различните отрасли на творчеството.
Колкото и да се стараха ръководните фактори да запазят изкуствата да се развиват нормално по своя път, то много е естествено, че те не можаха да останат неповлияни от войната. На първо место и най-бързо в киното се появиха военните мотиви, и то веднага бе използвано за пропаганда. Отначало с прочутите „седмични прегледи”, които представяха картини от войната, после постепенно се появиха различните военни филми и се достигна до една смесица между филм и преглед - с филма „Победа на запад” - където хронологически бе възпроизведена войната в Белгия, Холандия и Франция.
На второ място живописта и скулптурата бяха наводнени с теми и линии от войната. В началото се появиха тук-таме в изложбите първите картини и статуи на войници изпълняващи своя дълг, зачестиха мотивите, третиращи героизъм и самопожертвувателност, появиха се в скулптурата острите линии на борчество, на сила и на устрем. Постепенно се дойде до отделни изложби на картини от войната, създадоха епопеи, възпети непосредствено от военни художници - живи свидетели.
Много лесно и бързо щеше да се отрази военното време и в архитектурата, ако не се работеше отдавна и ако не беше въведен в широк мащаб, така наречения „Националсоциалистически архитектурен стил.” Но в своето развитие сега през време на войната, сигурно историците ще установят едно непременно повлияване в някои дребни подробности.
Извънредно голямо и плодовито е влиянието на войната върху литературното творчество. Народът казва: „Една война при своето започване се благославя от църквата и от един стих на поета.”
Още от първия ден на войната големи и малки писатели започнаха да възпяват тази „свещена борба” за благото и преуспяването на нацията. Появиха се и такива, които дотогава не бяха хващали молив, в ръка и те започнаха да пеят в рима. Едно особено интересно явление бяха първите опити на войници от фронта, които сгушени в окопа или в модерния бункер, на мръсна хартия, записваха сложните или примитивни чувства, които ги вълнуваха. Най-често се появяваха на бял свят патриотични стихчета, в които блика, ако не чистата поезия, то силната любов на авторите им към родината изказана много сърдечно и искрено. Едни от най-много четените книги, рожби на военното време, са сбирките от разкази за героичните подвизи и приключения на различните капитани на подводници, военни кораби, въздушни ескадри, изобщо герои от фронта. Наред с тях не липсват и истории, които преплитат живота на фронта с този от тила, с многобройните сантиментални, беззаветни и идилични теми, които се появяват и развиват от съдбата на две любящи се, но разделени сърца.
Изобщо литературното творчество се обогати покрай старите теми и с много нови. Изданията се увеличиха, тъй като интересът и числото на читателите през време на войната се увеличи извънредно много.
В една друга област, в която интересът и числото на почитателите се увеличи също така много, това е театъра.
Всички театри в цяла Германия продължиха работата си абсолютно по същия план, както преди войната, само с тази разлика, че посетителите се увеличиха значително. Не става нужда театърът да си сменя програмата и да я пригажда към новото време. Не го и принудиха към това. Нарастване числото на зрителите - това беше единственото отражение на войната върху театъра. Това може би звучи малко странно, като се има пред вид, че най-големите драматически произведения и автори са се появявали именно при такива бурни времена. Театърът е най-сериозното от всички изкуства, а драматургията - най-трудното, затова в тази област различните влияния и творби идват най-късно, но затова пък са най-значителни, дълбоки и трайни.
Дано резултатите и отраженията от тази война оставят дълбоки и трайни следи в областта на творчеството, независимо от поуките от миналите войни. Великата замисъл и благородната цел на тази война ни дават право да се надяваме, че освен всички преимущества, които тя ще извоюва за европейските народи, освен новия ред, който се твори от Велика Германия, то тя ще донесе и едно подтикване и един разцвет и в областта на творчеството.